Ценността

Развитието




Хареса ми казаното, че човек в развитието си започва от най-ниската позиция, която е - слуга на слугите, после може да се развие като - “просто слуга”, като има шанса да стане “осиновено дете” - на него може да му се има повече доверие и да му се даде повече свобода. Много ми харесва това че в позицията на - “истинско дете”то може да възприеме идеята, смисъла на нещата, наследява и всичко, което е около него, възприема го вече като свое, грижи се и контролира, подготвя нещата за нещо още по-добро, както полезно така и приятно - и средата вече става “негов дом”. Казано беше, че осиновеното дете трябва да бъде по-добро от слугата. Хубаво би било да се достигне до позицията на родител. Добре е човек да се занимава с това от което разбира. Може-би първо трябва да е наясно и да знае от какво разбира и какво би могъл да направи...Също като цяло нашата държава, не само а и света даже отвъд, може да стане една справедлива и хармонична.
А Бог да стане центъра, който е смисъла на съществуването, и когато се разсъждава от тази гледна точка, могат да се решат всички проблеми и трудности. Допадна ми казаното за Богизма - че там се взимат положителните неща от различни посоки, идеи за една обща цел, за сформирането й вече в нов вид, това е идеологията на главното крило. Някой от въпросите, за които съм размишлявала са - например, какво е ценност и каква ценност притежава личността. Какво означава преценката и как може да се приложи. За слушането и помощта и за вътрешната сила. Какво е изборът и какво може да се избере и при какви ситуации.