27.02.2012г.
Написано от Марта Бояджиева
Грижи
Темата в понеделник беше за здравноосигурителната система. Добре би било, когато човек има затруднения, да не плаща на касата,и да му се помогне повече.
Филмът, които гледахме беше добре направен. Направи ми впечатление за безплатните осигуровки, в смисъл че в някои страни и райони нищо не плащат за прегледи, вписвания,лекарства.
Спомена се за разделението на "ние" (при което се набляга повече на общото и единното) и "аз" -(при което се набляга, може-би повече на индивидуалните интереси). Грижата за другите, особено в тези институции е много важна. От фонда, който се е натрупал (без да се иска нещо) се използват средствата при нужда. И би било добре хората да се чувстват спокойни, където се намират и да се полагат необходимите за тях процедури и помощ. Позитивно и градивно да се действа до постигане на желания резултат.
Добре е да се размишлява и върху последните казани думи.
Също се спомена, че колкото по на юг се намира дадена държава, там е по-малка културата, може-би няма достатъчно "примери" към развитие. При някои се формира повече основата на богатството, а при други - повече се изгражда основата на свободата.
Необходимо е някакво събитие, за да се излезе от затрудненията. Едните да дадат малко богатство, а другите - свобода, да се формират и създадат основите на доброто и красивото. Така може да се получи взаимност и хармония от и към всеки. Изгражда се връзка "победител - победител."
сряда, 29 февруари 2012 г.
Today
Превод от английски на български чрез: Google Translate.
Връзка към песента:
http://www.asiaa.sinica.edu.tw/~syliu/html/today.ly.html.
Написано от Марта Бояджиева.
ДНЕС
Днес, докато цветовете все още се прилепват към лозата,
аз ще опитам от вкуса на твоите ягоди и ще отпия от твоето сладко вино.
Милион утрини ще отминат,
Преди да забравя всичката тази радост,
която е моя, днес.
Сега ще бъда елегантен и ще бъда скитник.
Вие ще разберете кой съм аз от песента, която пея.
Аз ще празнувам на вашата маса, ще спя във вашата детелина...
Кой го е грижа, какво ще донесе утрото.
Не мога да бъда доволен от вчерашната слава.
Не мога да живея от обещанията си, от зима към пролет.
Днес е моят момент, и сега е моята история.
Аз ще се смея, ще плача и ще пея.
Днес, докато цветовете все още се прилепват към лозата,
аз ще опитам от вкуса на твоите ягоди и ще отпия от твоето сладко вино.
Милион утрини ще отминат,
Преди да забравя всичката тази радост,
която е моя, днес.
TODAY
Words and Music by Minstrels' leader Randy Sparks.
Today while the blossoms still cling to the vine,
I'll taste your strawberries, I'll drink your sweet wine.
A million tomorrow shall all pass away,
'Ere I forget all the joy that is mine, today.
I'll be a dandy and I'll be a rover,
you’ll know who I am by the songs that I sing.
I'll feast at your table, I'll sleep in your clover,
who cares what tomorrow shall bring?
Today while the blossoms still cling to the vine,
I'll taste your strawberries,
I'll drink your sweet wine.
A million tomorrow shall all pass away,
'Ere I forget all the joy that is mine, today.
I can't be contented with yesterday's glory,
I can't live on promises winter to spring.
Today is my moment, now is my story,
I'll laugh and I'll cry and I'll sing.
Today while the blossoms still cling to the vine,
I'll taste your strawberries,
I'll drink your sweet wine.
A million tomorrow shall all pass away,
'Ere I forget all the joy that is mine, today.
Дата: 16.02.2012г.
Връзка към песента:
http://www.asiaa.sinica.edu.tw/~syliu/html/today.ly.html.
Написано от Марта Бояджиева.
ДНЕС
Днес, докато цветовете все още се прилепват към лозата,
аз ще опитам от вкуса на твоите ягоди и ще отпия от твоето сладко вино.
Милион утрини ще отминат,
Преди да забравя всичката тази радост,
която е моя, днес.
Сега ще бъда елегантен и ще бъда скитник.
Вие ще разберете кой съм аз от песента, която пея.
Аз ще празнувам на вашата маса, ще спя във вашата детелина...
Кой го е грижа, какво ще донесе утрото.
Не мога да бъда доволен от вчерашната слава.
Не мога да живея от обещанията си, от зима към пролет.
Днес е моят момент, и сега е моята история.
Аз ще се смея, ще плача и ще пея.
Днес, докато цветовете все още се прилепват към лозата,
аз ще опитам от вкуса на твоите ягоди и ще отпия от твоето сладко вино.
Милион утрини ще отминат,
Преди да забравя всичката тази радост,
която е моя, днес.
TODAY
Words and Music by Minstrels' leader Randy Sparks.
Today while the blossoms still cling to the vine,
I'll taste your strawberries, I'll drink your sweet wine.
A million tomorrow shall all pass away,
'Ere I forget all the joy that is mine, today.
I'll be a dandy and I'll be a rover,
you’ll know who I am by the songs that I sing.
I'll feast at your table, I'll sleep in your clover,
who cares what tomorrow shall bring?
Today while the blossoms still cling to the vine,
I'll taste your strawberries,
I'll drink your sweet wine.
A million tomorrow shall all pass away,
'Ere I forget all the joy that is mine, today.
I can't be contented with yesterday's glory,
I can't live on promises winter to spring.
Today is my moment, now is my story,
I'll laugh and I'll cry and I'll sing.
Today while the blossoms still cling to the vine,
I'll taste your strawberries,
I'll drink your sweet wine.
A million tomorrow shall all pass away,
'Ere I forget all the joy that is mine, today.
Дата: 16.02.2012г.
неделя, 26 февруари 2012 г.
Преживяване
26.02.2012г.
Написано от Марта Бояджиева
Опознаване
Харесаха ми в днешната служба свещените песни, за малките агънца и марша на принципната младеж и още една песен. Беше казано, че човека е дарен с ценност, равна на Божията. Така - майката и бащата приличат на синовете и дъщерите си. Бог е вездесъщ благодарение на любовта, и би било хубаво да можем да преживяваме любовта във всичките й форми, има случай в които не се получава в семейството, и е нужно да има къде - да се усетят тези неща.
Добре е да успеем да се "отворим" към любовта, към Бог, красивото и обгръщащото. Също така целта на човек е да стане идеална личност. Бог е в абсолтна вертикална връзка спрямо творението, по този начин се образуват два триъгълника..
Какво представлява духа, душата и тялото? Духът и душата, от една страна и външното тяло и вътрешната форма от друга и всяко едно от тях се стреми към взаимна връзка с Бог.
Въпроса е: защо съществуват и защо са разделени? -
По този начин може-би могат да се свържат - високото и ниското, горе и долу.
Спомена се за това и опитах да формулирам въпроса:
Дали има разлика и прилика между любов и обич? Или какво означава количество любов, дали понякога, това количество намалява или всеки ден се усилва все повече.
Бог ни обича абсолютно и истински, а любовта се развива и може да се увеличава.
Когато спортуваме или правим други физически упражнения, практикувайки ( може-би за тази цел е нужен треньор за да стимулира ученика), така постигаме повече.
А всеки един е различен и уникален и е важно положителното оценяване, усещането, че си добър за другия, този на когото си се доверил.
Според мен, между двама или повече близки хора, би могло да се образува обща сфера на любов. Т.е. такива, които се познават не само повърхностно, но се опознават всеки момент, всеки ден, желаят да се срещат (както се разказва в "Малкият принц", за очакваната среща). Има нещо вътрешно, което ги свързва и разбират взаимното си значение един към друг.
Много добре би било да настройваме сърцето си да дава и приема любов.
Спомена се за съвършеното и идеалното. Тук въпросът е:
Имаме ли нещо съвършено в нас?
Можем ли да бъдем изградени от идеални форми и пропорции?
Има ли вероятност да са едно нещо или две отделни, но събиращи и допълващи се.
Добре е да търсим не само любовта, но и вдъхновението, това което ни дава сила и разгръщане за по-мащабното и още по-грандиозното.
Действията определят какви сме. Според мен има случай, когато човек има силно желание да извършва само хубави и полезни неща, но няма достатъчна увереност да продължи напред, да устои.
Иначе в това което Бог е създал няма противоречия.
Много ми допадна, че математиката от една страна представлява абстракция, от друга обаче създава понятия и форми.
Би било добре да успяваме да открием Бог във всяко нещо. И е хубаво да знаем, дали нещо е даденост, както за нас, така и въобще наоколо, или не точно.
Беще споменато също, че животните са непреклонни, толкова твърди,знаещи кои са те и какво могат.
Може-би е добре да бъдем много упорити, търпеливи, да не се отказваме и да си представим най-красивите си идеи и мечти, които имат шанса да се осъществят. Имаме възможността да постигнем победа.
Написано от Марта Бояджиева
Опознаване
Харесаха ми в днешната служба свещените песни, за малките агънца и марша на принципната младеж и още една песен. Беше казано, че човека е дарен с ценност, равна на Божията. Така - майката и бащата приличат на синовете и дъщерите си. Бог е вездесъщ благодарение на любовта, и би било хубаво да можем да преживяваме любовта във всичките й форми, има случай в които не се получава в семейството, и е нужно да има къде - да се усетят тези неща.
Добре е да успеем да се "отворим" към любовта, към Бог, красивото и обгръщащото. Също така целта на човек е да стане идеална личност. Бог е в абсолтна вертикална връзка спрямо творението, по този начин се образуват два триъгълника..
Какво представлява духа, душата и тялото? Духът и душата, от една страна и външното тяло и вътрешната форма от друга и всяко едно от тях се стреми към взаимна връзка с Бог.
Въпроса е: защо съществуват и защо са разделени? -
По този начин може-би могат да се свържат - високото и ниското, горе и долу.
Спомена се за това и опитах да формулирам въпроса:
Дали има разлика и прилика между любов и обич? Или какво означава количество любов, дали понякога, това количество намалява или всеки ден се усилва все повече.
Бог ни обича абсолютно и истински, а любовта се развива и може да се увеличава.
Когато спортуваме или правим други физически упражнения, практикувайки ( може-би за тази цел е нужен треньор за да стимулира ученика), така постигаме повече.
А всеки един е различен и уникален и е важно положителното оценяване, усещането, че си добър за другия, този на когото си се доверил.
Според мен, между двама или повече близки хора, би могло да се образува обща сфера на любов. Т.е. такива, които се познават не само повърхностно, но се опознават всеки момент, всеки ден, желаят да се срещат (както се разказва в "Малкият принц", за очакваната среща). Има нещо вътрешно, което ги свързва и разбират взаимното си значение един към друг.
Много добре би било да настройваме сърцето си да дава и приема любов.
Спомена се за съвършеното и идеалното. Тук въпросът е:
Имаме ли нещо съвършено в нас?
Можем ли да бъдем изградени от идеални форми и пропорции?
Има ли вероятност да са едно нещо или две отделни, но събиращи и допълващи се.
Добре е да търсим не само любовта, но и вдъхновението, това което ни дава сила и разгръщане за по-мащабното и още по-грандиозното.
Действията определят какви сме. Според мен има случай, когато човек има силно желание да извършва само хубави и полезни неща, но няма достатъчна увереност да продължи напред, да устои.
Иначе в това което Бог е създал няма противоречия.
Много ми допадна, че математиката от една страна представлява абстракция, от друга обаче създава понятия и форми.
Би било добре да успяваме да открием Бог във всяко нещо. И е хубаво да знаем, дали нещо е даденост, както за нас, така и въобще наоколо, или не точно.
Беще споменато също, че животните са непреклонни, толкова твърди,знаещи кои са те и какво могат.
Може-би е добре да бъдем много упорити, търпеливи, да не се отказваме и да си представим най-красивите си идеи и мечти, които имат шанса да се осъществят. Имаме възможността да постигнем победа.
четвъртък, 23 февруари 2012 г.
Изборът
22.02.2012г.
Написано от Марта Бояджиева
Грехът и изплащането.
Допадна ми казаното на лекцията, че Истинската Майка слушала и следвала мъжа си, Истинският Баща и устоявала.
Добре е да се възстанови числото 7, символично. Това е може-би позицията на Майката.
Необходимо е първначално да минем през личен и семеен процес на изплащане. Истинската Майка е трябвало да премине 7 годишен период на изплащане. Благословените семейства също трябва да преминат през този период.
Истинският Баща приел Майка след освобождението на Корея, възпитавал я и й изградил основа. Той я намерил като младо 18 годишно момиче, както преди в историята, Ева е била създадена от Адам и не е трябвало да знае много в началото и да има роднини. Така Татко обучавал Майка. Той получил благословията през може-би 1960г.
Хареса ми също - 8-те нива в принципа на възстановяване, те включват в себе си хоризонтални и вертикални, и те по 8. Хубаво е да преминем по тези нива от развитието на личността, после семейството, рода, народа, нацията, света, вселената и Любовта на Бог.
Добре е да успеем да се отречем от себе си, да се издигнем от (просяк) слуга на слугите, постепенно в просто слуга, доведен син, осиновен син, майка, баща и Бог.
Можем да преодолеем трудностите с помощта и подкрепата на близък човек.
Принципът е основният път, а числото 8 означава новото начало.
Би било добре да имаме пълно себеотричане на всички нива на развитие на характера. Така ще имаме директна връзка с Бог.
Съществува формула-курс, може-би за усъвършенстване, развитие и изграждане на личността. Необходими са постоянни условия на изплащане за да се издигаме на по-високо ниво. И също за да постигнем лична победа е добре да отидем там, където ще ни е трудно, на това място е безопастно.
След като възстановим основите на личността, следва на семейството и др...Трябва да завършим това възстановяване и да постигнем успех и на 8-те нива.
Казано беше, че Бог е измислил историята, Той е съществувал от началото, от създаването на всичко.
Също се говореше, че Истинският Баща достигнал сферата на освобождение от сатана. Добре би било да бъдем готови за смъртта, а не да изпитваме страх от нея. Ще имаме преследвания, но трябва може-би да сме сигурни, верни, защитници, устояващи, заставащи твърдо и убедено, неколебливи и знаещи истината,красотата и доброто, защото Бог е непроменлив.
Съществуват религии от типа, позиция "слуга на слугите" и др...
Хубаво би било последователно да успяваме да изплатим нивата, както на хоризонтално така и на вертикално ниво.
Даден беше пример, когато започваме дадена работа, ние сме в позиция "слуга на слугите" извършваме дейности, каквито ни кажат. Когато човек е в позиция на "просто слуга" - той знае къде се намира, горе-долу и е ориентиран.
В позицията на "доведен син" - човек доказва себе си, че на него може да се разчита. Дава му се някъква отговорност да решава определени неща и да се грижи за неща, първоначално...
В позицията на "осиновен син" - той вече става "като роднина", част от семейството, утвърждава стандарта, грижи се за нещата като че са на неговите родители.
В позицията на "син" - човека става наследник и чувства отговорност за мястото или местата в които се намира.
При позицията на Майката се включват чувствата и емоциите, хората заедно прекарват деня си, и имат нужда от съпричастност или изповедник.
Позицията на Бащата носи пълна отговорност, подготвя се за да стане истински господар, истински родител и истински учител. Това е най-хубавото, според мен...
Каза се също, че преди благословията на Истинските Родители се благославят три семейства, които символизират трите архангела. Истинските Родители получават благословията директно от Бог. А целта е трите архангела да бъдат обединени.
Истинската Майка щеше да бъде от нацията Ева - Англия, при условие, че християнството изпълнява мисията си.
Сатана трябва да бъде заобичан от Бог и от Авел. Хубаво е да живеем с любов за него (човека в позицията на Каин) и да постигнем единство.
Ще станем отговорни, като обичаме другия. Примерно ако сме мияч във заведение и обичаме и се грижим и за др., за готвача, ние се издигаме до по-високо ниво.
Допадна ми казаното че сме част от рода си, но и изплащаме греховете им, както и тези на града и света...
Много добре ще бъде да помогнем с нещо, да сме от полза на някой, да докажем себе си. Така своите усилия и отговорност, можем да променим нещата.
Беше споменато че съкровища на Небесата са децата с проблеми. Може-би им е нужно разбиране, но не само, покрепа и сливане с тях, с това което чувстват и знаят или пък различни дейности, които да ги развиват, да изграждат своите качества.
Харесва ми казаното, че ние сме централните личности за рода си във това време, във времето на Месията. Сега получаваме облагите на епохата.
Би било хубаво и да правим всеки път нещо положително, удовлетворяващо. Това е важно, според мен.
Спомена се че праведните ( а и всички) трябва да живеят в община, заедно и обединени, да споделят своя бит и живот.
Беше начертана схема за домакинствата пр. в един жилищен вход, техните продукти от които се нуждаят и как ще бъде по-добре...Прави се списък за седмицата, една кошница зеленчуци (600кг), някой събира парите от живущите. Един търговец пристига с бус, един ден в седмицата с продуктите.
Добре е когато живееш с хора, които са чисти и разбира се близки спрямо теб, да е по-леко и спокойно, на всички да им е добре.
Много хубаво звучи да се създаде духовна община, да си споделяме нещата. Добре би било и да може да се разчита на дадения човек, както и той на другите. Да сме уверени и стабилни, да изпитваме радост, както например в гората, там има свежест, топлина, успокояване и сигурност.
Ние сами си определяме съдбата, имаме избори - добри, възможности, идеи и варианти.
Написано от Марта Бояджиева
Грехът и изплащането.
Допадна ми казаното на лекцията, че Истинската Майка слушала и следвала мъжа си, Истинският Баща и устоявала.
Добре е да се възстанови числото 7, символично. Това е може-би позицията на Майката.
Необходимо е първначално да минем през личен и семеен процес на изплащане. Истинската Майка е трябвало да премине 7 годишен период на изплащане. Благословените семейства също трябва да преминат през този период.
Истинският Баща приел Майка след освобождението на Корея, възпитавал я и й изградил основа. Той я намерил като младо 18 годишно момиче, както преди в историята, Ева е била създадена от Адам и не е трябвало да знае много в началото и да има роднини. Така Татко обучавал Майка. Той получил благословията през може-би 1960г.
Хареса ми също - 8-те нива в принципа на възстановяване, те включват в себе си хоризонтални и вертикални, и те по 8. Хубаво е да преминем по тези нива от развитието на личността, после семейството, рода, народа, нацията, света, вселената и Любовта на Бог.
Добре е да успеем да се отречем от себе си, да се издигнем от (просяк) слуга на слугите, постепенно в просто слуга, доведен син, осиновен син, майка, баща и Бог.
Можем да преодолеем трудностите с помощта и подкрепата на близък човек.
Принципът е основният път, а числото 8 означава новото начало.
Би било добре да имаме пълно себеотричане на всички нива на развитие на характера. Така ще имаме директна връзка с Бог.
Съществува формула-курс, може-би за усъвършенстване, развитие и изграждане на личността. Необходими са постоянни условия на изплащане за да се издигаме на по-високо ниво. И също за да постигнем лична победа е добре да отидем там, където ще ни е трудно, на това място е безопастно.
След като възстановим основите на личността, следва на семейството и др...Трябва да завършим това възстановяване и да постигнем успех и на 8-те нива.
Казано беше, че Бог е измислил историята, Той е съществувал от началото, от създаването на всичко.
Също се говореше, че Истинският Баща достигнал сферата на освобождение от сатана. Добре би било да бъдем готови за смъртта, а не да изпитваме страх от нея. Ще имаме преследвания, но трябва може-би да сме сигурни, верни, защитници, устояващи, заставащи твърдо и убедено, неколебливи и знаещи истината,красотата и доброто, защото Бог е непроменлив.
Съществуват религии от типа, позиция "слуга на слугите" и др...
Хубаво би било последователно да успяваме да изплатим нивата, както на хоризонтално така и на вертикално ниво.
Даден беше пример, когато започваме дадена работа, ние сме в позиция "слуга на слугите" извършваме дейности, каквито ни кажат. Когато човек е в позиция на "просто слуга" - той знае къде се намира, горе-долу и е ориентиран.
В позицията на "доведен син" - човек доказва себе си, че на него може да се разчита. Дава му се някъква отговорност да решава определени неща и да се грижи за неща, първоначално...
В позицията на "осиновен син" - той вече става "като роднина", част от семейството, утвърждава стандарта, грижи се за нещата като че са на неговите родители.
В позицията на "син" - човека става наследник и чувства отговорност за мястото или местата в които се намира.
При позицията на Майката се включват чувствата и емоциите, хората заедно прекарват деня си, и имат нужда от съпричастност или изповедник.
Позицията на Бащата носи пълна отговорност, подготвя се за да стане истински господар, истински родител и истински учител. Това е най-хубавото, според мен...
Каза се също, че преди благословията на Истинските Родители се благославят три семейства, които символизират трите архангела. Истинските Родители получават благословията директно от Бог. А целта е трите архангела да бъдат обединени.
Истинската Майка щеше да бъде от нацията Ева - Англия, при условие, че християнството изпълнява мисията си.
Сатана трябва да бъде заобичан от Бог и от Авел. Хубаво е да живеем с любов за него (човека в позицията на Каин) и да постигнем единство.
Ще станем отговорни, като обичаме другия. Примерно ако сме мияч във заведение и обичаме и се грижим и за др., за готвача, ние се издигаме до по-високо ниво.
Допадна ми казаното че сме част от рода си, но и изплащаме греховете им, както и тези на града и света...
Много добре ще бъде да помогнем с нещо, да сме от полза на някой, да докажем себе си. Така своите усилия и отговорност, можем да променим нещата.
Беше споменато че съкровища на Небесата са децата с проблеми. Може-би им е нужно разбиране, но не само, покрепа и сливане с тях, с това което чувстват и знаят или пък различни дейности, които да ги развиват, да изграждат своите качества.
Харесва ми казаното, че ние сме централните личности за рода си във това време, във времето на Месията. Сега получаваме облагите на епохата.
Би било хубаво и да правим всеки път нещо положително, удовлетворяващо. Това е важно, според мен.
Спомена се че праведните ( а и всички) трябва да живеят в община, заедно и обединени, да споделят своя бит и живот.
Беше начертана схема за домакинствата пр. в един жилищен вход, техните продукти от които се нуждаят и как ще бъде по-добре...Прави се списък за седмицата, една кошница зеленчуци (600кг), някой събира парите от живущите. Един търговец пристига с бус, един ден в седмицата с продуктите.
Добре е когато живееш с хора, които са чисти и разбира се близки спрямо теб, да е по-леко и спокойно, на всички да им е добре.
Много хубаво звучи да се създаде духовна община, да си споделяме нещата. Добре би било и да може да се разчита на дадения човек, както и той на другите. Да сме уверени и стабилни, да изпитваме радост, както например в гората, там има свежест, топлина, успокояване и сигурност.
Ние сами си определяме съдбата, имаме избори - добри, възможности, идеи и варианти.
вторник, 21 февруари 2012 г.
Герой за цял народ
20.02.2012г.
Написано от Марта Бояджиева
Васил Левски - националният герой
Песента, която беше пусната на лекцията ("Вятър ечи") ми хареса, беше патриотична, звучаща гордо, както при военните маршове,с тържественост...
Много ми допадна казаното, че златото е непроменливо и ние можем да станем такива - святи, светли личности, устояващи на всяко нещо.
Говореше се за Васил Левски - нашият национален герой, хареса ми казаното, че неговата мечта била свързана със създаването на една чиста република. Също така, той имал двама братя и две сестри, това е много хубаво, според мен по този начин човек има възможността да преживява в семейството - братко-сестринската любов, двойно.
Допадна ми това, че учил във взаимно училище, светско, там се създавал един дух на загриженост. Като някои от по-големите ученици обучавали другите.
Важно е да се знае и прилага това че - единственият начин чрез който човек може да получи знанието става чрез връзката, учител - ученик. Може-би това е и вид много свързваща, даваща опора и смисъл в нещата сърдечна връзка, дори по силна от всяка друга,считам, понякога...
Направи ми впечатление една дума използвана от преди време - Абаджелък, което означава шиене на дрехи.
Също се говореше за Васил Левски, той бил послушник в класно училище, приема монашеството и става йеродякон.
Добре е родовата памет да пази и прилага традициите. Така може-би хората устояват на препятствията, съхраняват вярата си и оцеляват.
Говореше се още че Васил Левски се запознава с бунтовните среди, присъединява се в четата на Раковски, става учител, после организира патриотични дружини, бил е и знаменосец.
Хубаво е да се потърси нов, различен път за още по-добри резултати.
Левски вярвал, мечтаел да направи нещо голямо за целия народ.
И така необходимо е да разчитаме преди всичко на себе си, а не на външни сили.
Друго интересно беше, че живял заедно с Христо Ботев в една вятърна мелница. Обикалял българските земи с образователна цел.
Въпроса е колко време е вървял?
Според негови мисли - Времето е в нас и ние сме във времето.
И е добре е да пазим личностите и родовата им памет, правилно.
Да се стремим да бъдем като Левски, светъл човек...
Да си зададем въпроса, дали и как ще му помогнем за осъществяването на комитет, сега в наше време?!
Хареса ми казаното за Васил Левски и Христос и тяхната прилика.
Много добре би било да свържем рода си към новото, чистото и свято семейство.
Написано от Марта Бояджиева
Васил Левски - националният герой
Песента, която беше пусната на лекцията ("Вятър ечи") ми хареса, беше патриотична, звучаща гордо, както при военните маршове,с тържественост...
Много ми допадна казаното, че златото е непроменливо и ние можем да станем такива - святи, светли личности, устояващи на всяко нещо.
Говореше се за Васил Левски - нашият национален герой, хареса ми казаното, че неговата мечта била свързана със създаването на една чиста република. Също така, той имал двама братя и две сестри, това е много хубаво, според мен по този начин човек има възможността да преживява в семейството - братко-сестринската любов, двойно.
Допадна ми това, че учил във взаимно училище, светско, там се създавал един дух на загриженост. Като някои от по-големите ученици обучавали другите.
Важно е да се знае и прилага това че - единственият начин чрез който човек може да получи знанието става чрез връзката, учител - ученик. Може-би това е и вид много свързваща, даваща опора и смисъл в нещата сърдечна връзка, дори по силна от всяка друга,считам, понякога...
Направи ми впечатление една дума използвана от преди време - Абаджелък, което означава шиене на дрехи.
Също се говореше за Васил Левски, той бил послушник в класно училище, приема монашеството и става йеродякон.
Добре е родовата памет да пази и прилага традициите. Така може-би хората устояват на препятствията, съхраняват вярата си и оцеляват.
Говореше се още че Васил Левски се запознава с бунтовните среди, присъединява се в четата на Раковски, става учител, после организира патриотични дружини, бил е и знаменосец.
Хубаво е да се потърси нов, различен път за още по-добри резултати.
Левски вярвал, мечтаел да направи нещо голямо за целия народ.
И така необходимо е да разчитаме преди всичко на себе си, а не на външни сили.
Друго интересно беше, че живял заедно с Христо Ботев в една вятърна мелница. Обикалял българските земи с образователна цел.
Въпроса е колко време е вървял?
Според негови мисли - Времето е в нас и ние сме във времето.
И е добре е да пазим личностите и родовата им памет, правилно.
Да се стремим да бъдем като Левски, светъл човек...
Да си зададем въпроса, дали и как ще му помогнем за осъществяването на комитет, сега в наше време?!
Хареса ми казаното за Васил Левски и Христос и тяхната прилика.
Много добре би било да свържем рода си към новото, чистото и свято семейство.
Накъде
19.02.2012г.
Написано от Марта Бояджиева
Накъде сме тръгнали - Вяра
Песента на службата беше много успокояваща, вдъхваща надежда.
Семейното обещание, което се четеше е много полезно и добре за начало на деня, може-би това е вид доказателство, че всичко е възможно, и че могат да се изградят добри основи. Всеки един да успеява да създаде нещо ново, да стане най-добрия, красив и истински чрез връзките в семейството си. Членовете в това семейство се подпомагат, подкрепят и закрилят един друг. Заедно имат възможност да образуват мощна страна или място.
Добре би било да станем победители във всяко нещо. И също така е хубаво вярата да се преживява и в семейството, с родителя. Малкият човек да се научи чрез примера и чувството, не само чрез разума и заучени думи.
Стабилността в едно семейство, може да помогне за тази цел. А целта би могла да определи и насоката на сърцето, вътрешното, изначалното...
Вярата в нещо може да се опише и с думи, но не напълно. Тя е лична, тайна и съкровенна. Може-би е голям апартамент или малка стаичка, но вътре има много.
Както силата, не може да се опише, но съществува, обгръща и променя...
Добре е да даваме всичко от себе си - ценното в нас за другите, за целия свят, вселената и всичко...
Тук на земята подготвяме съзнанието, сърцето, развиваме характера си, получаваме решимост, стабилност, научаваме как да сме уверени в себе си и търпеливи. Подготвяме се също и за създаване на нещо още по-голямо и по-голямо, нещо неизмеримо.
Също така бихме могли да възстановим своята градина, в нея сигурно има поточета, цветя, дървета, горички и животни. Ние полагаме усилия, грижа, любов и още - за да израсте, да се развие и живее.
И така хубаво би било да се сбъднат мечтите, идеалите, да се сглобят малките части и да се възвърнат отново, може-би дори да се изградят вече в нов вид.
Написано от Марта Бояджиева
Накъде сме тръгнали - Вяра
Песента на службата беше много успокояваща, вдъхваща надежда.
Семейното обещание, което се четеше е много полезно и добре за начало на деня, може-би това е вид доказателство, че всичко е възможно, и че могат да се изградят добри основи. Всеки един да успеява да създаде нещо ново, да стане най-добрия, красив и истински чрез връзките в семейството си. Членовете в това семейство се подпомагат, подкрепят и закрилят един друг. Заедно имат възможност да образуват мощна страна или място.
Добре би било да станем победители във всяко нещо. И също така е хубаво вярата да се преживява и в семейството, с родителя. Малкият човек да се научи чрез примера и чувството, не само чрез разума и заучени думи.
Стабилността в едно семейство, може да помогне за тази цел. А целта би могла да определи и насоката на сърцето, вътрешното, изначалното...
Вярата в нещо може да се опише и с думи, но не напълно. Тя е лична, тайна и съкровенна. Може-би е голям апартамент или малка стаичка, но вътре има много.
Както силата, не може да се опише, но съществува, обгръща и променя...
Добре е да даваме всичко от себе си - ценното в нас за другите, за целия свят, вселената и всичко...
Тук на земята подготвяме съзнанието, сърцето, развиваме характера си, получаваме решимост, стабилност, научаваме как да сме уверени в себе си и търпеливи. Подготвяме се също и за създаване на нещо още по-голямо и по-голямо, нещо неизмеримо.
Също така бихме могли да възстановим своята градина, в нея сигурно има поточета, цветя, дървета, горички и животни. Ние полагаме усилия, грижа, любов и още - за да израсте, да се развие и живее.
И така хубаво би било да се сбъднат мечтите, идеалите, да се сглобят малките части и да се възвърнат отново, може-би дори да се изградят вече в нов вид.
неделя, 19 февруари 2012 г.
Тренировъчна площадка
Неделя 19.02.2012г.
Написано от Марта Бояджиева
Възстановяване
Бог, Истинските Родители ще възстановят съзнанието на хората, те ще се пробудят и ще бъдат пречистени ато кристал. Ще дойде епохата на чистотата.
Също когато слънцето и луната постигнат пълно единство (епохата), изначалния свят ще се завърне. Хубаво би било да имаме разбиране и зад буквите.
Спомена се в разговора днес и за Шамбала, или свещена земя, храм, извор на езотерична мъдрост.
Допадна ми казаното, че за Бог един ден може да са 1000 години, и 1000 години - като един ден.
Ако някой вярва в нещо, трябва да поеме отговорност за тази вяра.
В историята е имало хора, които (90 или..%) са били на едно мнение, но не са били прави.
Добре е да бъдем "будни" и да направим следващата стъпка, хубаво е да завършим курса си.
Всичко в творението съществува по двойки, както капачката и химикала. И затова е добре да се омъжим или оженим.
Важно е според мен, да вярваме и следваме духовния си учител, съвестта си и писанията.
А децата ни са третия месия. Добре е да имаме решимост и отдаденост.
Човек може да си намери партньор сам, според ритуалите и обичайте си, и след това един ден, двамата могат да отидат на благословия.
Има три вида изкупления - в малък, равен и в голям размер.
Всеки един е благословен да има деца. Говореше се на лекцията и за монасите, това ми хареса много.
Добре би било за характера ни, жертвата, да разделим доброто и злото в себе си. Също така човекът на вярата, трябва да има непроменлив характер. Да уважаваме съществуващите вярващи, който са против нас по някаква причина.
Хубаво и развиващо е да служим със страх, святост и праведност, с абсолютна отдаденост. Църквата е нашата тренировъчна площадка. По този начин можем да изправим пътеките на Господа, да отгледаме смирено сърце и да получим Божието вдъхновение чрез молитва, директно можем да получим откровения от Духа и много важно е да покажем абсолютна преданост и искреност преди още да влезем в Небесното Царство, това е мястото...
Допадна ми споменаването на думата - приемане, и вътрешно и външно, това чувство на лекота и разбиране, на подкрепящо подадена ръка, прегръдка...
Човек трябва да бъде уравновесен във всяка ситуация.
Написано от Марта Бояджиева
Възстановяване
Бог, Истинските Родители ще възстановят съзнанието на хората, те ще се пробудят и ще бъдат пречистени ато кристал. Ще дойде епохата на чистотата.
Също когато слънцето и луната постигнат пълно единство (епохата), изначалния свят ще се завърне. Хубаво би било да имаме разбиране и зад буквите.
Спомена се в разговора днес и за Шамбала, или свещена земя, храм, извор на езотерична мъдрост.
Допадна ми казаното, че за Бог един ден може да са 1000 години, и 1000 години - като един ден.
Ако някой вярва в нещо, трябва да поеме отговорност за тази вяра.
В историята е имало хора, които (90 или..%) са били на едно мнение, но не са били прави.
Добре е да бъдем "будни" и да направим следващата стъпка, хубаво е да завършим курса си.
Всичко в творението съществува по двойки, както капачката и химикала. И затова е добре да се омъжим или оженим.
Важно е според мен, да вярваме и следваме духовния си учител, съвестта си и писанията.
А децата ни са третия месия. Добре е да имаме решимост и отдаденост.
Човек може да си намери партньор сам, според ритуалите и обичайте си, и след това един ден, двамата могат да отидат на благословия.
Има три вида изкупления - в малък, равен и в голям размер.
Всеки един е благословен да има деца. Говореше се на лекцията и за монасите, това ми хареса много.
Добре би било за характера ни, жертвата, да разделим доброто и злото в себе си. Също така човекът на вярата, трябва да има непроменлив характер. Да уважаваме съществуващите вярващи, който са против нас по някаква причина.
Хубаво и развиващо е да служим със страх, святост и праведност, с абсолютна отдаденост. Църквата е нашата тренировъчна площадка. По този начин можем да изправим пътеките на Господа, да отгледаме смирено сърце и да получим Божието вдъхновение чрез молитва, директно можем да получим откровения от Духа и много важно е да покажем абсолютна преданост и искреност преди още да влезем в Небесното Царство, това е мястото...
Допадна ми споменаването на думата - приемане, и вътрешно и външно, това чувство на лекота и разбиране, на подкрепящо подадена ръка, прегръдка...
Човек трябва да бъде уравновесен във всяка ситуация.
Ценност
Неделя 19.02.2012г.
Написано от Марта Бояджиева
Писмото и ценността
Добре би било да разберем Божията Воля, и чрез четене (хун ду ке), също да опитваме да слушаме Божият Глас и да разберем каква ценност ни е дал.
Хубаво звучи, че ние сме родени за успех (или успешно). И вътрешната ни красота ще може да се отрази и външно, може-би чрез творбите, които създаваме.
Добре е да не се оплакваме, сравняваме и съдим. А да раздаваме (430) копия от Автобиографията на Преп. Мун. Също да се освободим от негодуванието, да освободим нашия дух, тяло и сърце от такива неща.
Написано от Марта Бояджиева
Писмото и ценността
Добре би било да разберем Божията Воля, и чрез четене (хун ду ке), също да опитваме да слушаме Божият Глас и да разберем каква ценност ни е дал.
Хубаво звучи, че ние сме родени за успех (или успешно). И вътрешната ни красота ще може да се отрази и външно, може-би чрез творбите, които създаваме.
Добре е да не се оплакваме, сравняваме и съдим. А да раздаваме (430) копия от Автобиографията на Преп. Мун. Също да се освободим от негодуванието, да освободим нашия дух, тяло и сърце от такива неща.
Вярата
Неделя 19.02.2012г.
Написано от Марта Бояджиева
Вярата или накъде сме тръгнали
Хареса ми на днешната служба, песента, която беше пусната, на Уитни Хюстън и Марая Кери, също и после Свещените песни.
Допадна ми казаното, че ако вярваме силно, могат да станат чудеса. Хубаво би било Небесните войници или (ние хората) да се бият в името на Бог.
Кои сме ние? Накъде отиваме?
Добре е да се молим за начало на деня, както и вечер. Също хубаво е проповедника да се моли за да получи вдъхновение.
Добре е темата (за която говорим примерно или пишем) да бъде изградена, устремена и спонтанна.
Ако човек е отворен към Божийте Думи, Бог има възможност да достигне до него.
Това, което е преживял даден човек е още по-ценно за споделяне, (отколкото предимното използване на книги и статии). Хубаво би било да разказваме на Бог, събитията, които ни се случват.
Допаднаха ми някои фрази, като различни идеи за развиване, като например: музикално училище, планини и гори.
Когато преживяваме тежки ситуации, можем да разберем кои и какви сме ние (всъщност).
Също така да имаме вяра, че каквото и да "дойде" към нас, то е най-доброто според Бог. А преживяванията ни издигат на по-високо ниво.
Сега са най-последните дни от последните дни. Въпроса е: Ще (или да) успеем ли да очистим сърцето си, да поправим грешките и какво ще правим преди и след това. Дали сме си простили, дали ли сме прошка и получили ли сме такава.
Истинският Баща желае да достигнем сърдечност и още много повече, като искрицата и диамантите, чистите и светещите.
Написано от Марта Бояджиева
Вярата или накъде сме тръгнали
Хареса ми на днешната служба, песента, която беше пусната, на Уитни Хюстън и Марая Кери, също и после Свещените песни.
Допадна ми казаното, че ако вярваме силно, могат да станат чудеса. Хубаво би било Небесните войници или (ние хората) да се бият в името на Бог.
Кои сме ние? Накъде отиваме?
Добре е да се молим за начало на деня, както и вечер. Също хубаво е проповедника да се моли за да получи вдъхновение.
Добре е темата (за която говорим примерно или пишем) да бъде изградена, устремена и спонтанна.
Ако човек е отворен към Божийте Думи, Бог има възможност да достигне до него.
Това, което е преживял даден човек е още по-ценно за споделяне, (отколкото предимното използване на книги и статии). Хубаво би било да разказваме на Бог, събитията, които ни се случват.
Допаднаха ми някои фрази, като различни идеи за развиване, като например: музикално училище, планини и гори.
Когато преживяваме тежки ситуации, можем да разберем кои и какви сме ние (всъщност).
Също така да имаме вяра, че каквото и да "дойде" към нас, то е най-доброто според Бог. А преживяванията ни издигат на по-високо ниво.
Сега са най-последните дни от последните дни. Въпроса е: Ще (или да) успеем ли да очистим сърцето си, да поправим грешките и какво ще правим преди и след това. Дали сме си простили, дали ли сме прошка и получили ли сме такава.
Истинският Баща желае да достигнем сърдечност и още много повече, като искрицата и диамантите, чистите и светещите.
събота, 18 февруари 2012 г.
Родители - деца
От 18.12.11г.
Връзката на родителите и децата
Допадна ми казаното за родителите, че дават живот на децата си и им показват истината и ги водят по пътя. Като се молим, можем да получим отговор на въпросите си.
Хубаво е да станем любимите синове и дъщери на Бог. Хареса ми това, че вътрешните и външните родители могат да се обединят в любов.
И следвайки Истинските Родители можем да се свържем с Бог. Също да наследим тяхното сърце и мироглед, техните идеи и всичко това да стане и наше. Много ми хареса казаното - да успеем да удържим победа, да извървим пътя си до Бог чрез Истинските Родители да намерим отечеството, мястото на любовта и всички да израснем нагоре.
И ако четем нещо, можем да си го представяме като в картина.
Връзката на родителите и децата
Допадна ми казаното за родителите, че дават живот на децата си и им показват истината и ги водят по пътя. Като се молим, можем да получим отговор на въпросите си.
Хубаво е да станем любимите синове и дъщери на Бог. Хареса ми това, че вътрешните и външните родители могат да се обединят в любов.
И следвайки Истинските Родители можем да се свържем с Бог. Също да наследим тяхното сърце и мироглед, техните идеи и всичко това да стане и наше. Много ми хареса казаното - да успеем да удържим победа, да извървим пътя си до Бог чрез Истинските Родители да намерим отечеството, мястото на любовта и всички да израснем нагоре.
И ако четем нещо, можем да си го представяме като в картина.
Нашето място
От минала събота
Традицията
Хубаво би било да намерим своето място. Допадна ми казаното, да преосмислим живота си, да се очистим духовно и физически. И чрез желанието ни да творим добро, може да се намери добър изход от трудностите.
Също да се очистим и от негативните емоции. Да има човек свое мнение. Хубаво е да се отбелязва традицията и да се съхранява. Интересно беше, че вярата има нужда по-скоро от практични действия, а науката от теоритични. Човек може да успее да има вътрешна чистота, може-би с помощта и на радостта, мирът и спокойствието.
Също и че сами определяме към какво да се стремим. Да запитаме нашето сърце за нещата и да мислим положителни неща.
Традицията
Хубаво би било да намерим своето място. Допадна ми казаното, да преосмислим живота си, да се очистим духовно и физически. И чрез желанието ни да творим добро, може да се намери добър изход от трудностите.
Също да се очистим и от негативните емоции. Да има човек свое мнение. Хубаво е да се отбелязва традицията и да се съхранява. Интересно беше, че вярата има нужда по-скоро от практични действия, а науката от теоритични. Човек може да успее да има вътрешна чистота, може-би с помощта и на радостта, мирът и спокойствието.
Също и че сами определяме към какво да се стремим. Да запитаме нашето сърце за нещата и да мислим положителни неща.
Определянето на щастие
Националните месии
В бургас ми допаднаха песните, хубаво беше, защото бяха повече и спокойни. Темата ми хареса, за националните месии. Също и въпросите, като : какво ни липсва или какво ни е нужно за да сме щастливи, такива въпроси според мен са много подходящи, както за индивидуален разговор, така и за група.
За това как разбираме, как усещаме връзката си с Бог и какво можем или бихме искали да променим в себе си. И, че ни трябва обект, може-би партньор, човече, което да обичаме и чрез който да получим хубава връзка.
Говореше се, че човек определя своето щастие, и може-би по такъв начин го определя, за да може да се почувства по-спокоен, не напрегнат, а да се чувства щастлив от това което прави и чрез това щастие от дейността му, да направи и другите радостни или да допълни информация, нещо от което други се нуждаят.
Когато родителите наблюдават своите деца, те се чувстват щастливи. Допадна ми това, да нямаме граници за да обичаме, може-би безкрайно да обичаме, независимо всичко. Ние решаваме колко голямо ще е нашето щастие.
Хубаво е да имаме надежда, надежда за нещо още-по добро, за реализиране на нещо още по-хубаво. Харесва ми това, да имаме връзка с братята и сестрите, с децата, със съпруга и съпругата и с родителя, да изживеем тези връзки, по такъв сърдечен начин. Звучи добре това да имаме или да си намерим представители.
Да изградим и осъществим домашна църква, може-би там ще успяваме да се събираме много често и много повече. Също това, че месиите могат да посеят семената на абсолютната любов и да разрешат трудностите в семействата. И ние да имаме решимостта да се грижим, да представляваме цялото, решимостта да спасяваме.
В бургас ми допаднаха песните, хубаво беше, защото бяха повече и спокойни. Темата ми хареса, за националните месии. Също и въпросите, като : какво ни липсва или какво ни е нужно за да сме щастливи, такива въпроси според мен са много подходящи, както за индивидуален разговор, така и за група.
За това как разбираме, как усещаме връзката си с Бог и какво можем или бихме искали да променим в себе си. И, че ни трябва обект, може-би партньор, човече, което да обичаме и чрез който да получим хубава връзка.
Говореше се, че човек определя своето щастие, и може-би по такъв начин го определя, за да може да се почувства по-спокоен, не напрегнат, а да се чувства щастлив от това което прави и чрез това щастие от дейността му, да направи и другите радостни или да допълни информация, нещо от което други се нуждаят.
Когато родителите наблюдават своите деца, те се чувстват щастливи. Допадна ми това, да нямаме граници за да обичаме, може-би безкрайно да обичаме, независимо всичко. Ние решаваме колко голямо ще е нашето щастие.
Хубаво е да имаме надежда, надежда за нещо още-по добро, за реализиране на нещо още по-хубаво. Харесва ми това, да имаме връзка с братята и сестрите, с децата, със съпруга и съпругата и с родителя, да изживеем тези връзки, по такъв сърдечен начин. Звучи добре това да имаме или да си намерим представители.
Да изградим и осъществим домашна църква, може-би там ще успяваме да се събираме много често и много повече. Също това, че месиите могат да посеят семената на абсолютната любов и да разрешат трудностите в семействата. И ние да имаме решимостта да се грижим, да представляваме цялото, решимостта да спасяваме.
Красота
11.01.2012г.
Личност - красота
Добре би било да си зададем въпроса:
Какво е за нас лично- хубост,
красота? Хареса ми историята за дъщерята на Преп.Мун, която участвала
в шоу (за богати) и успяла да представи мнението, отношението си
искрено, независимо от другите, да изрази това, което чувства и това,
което би трябвало да бъде.
Също, че се основала теологическа академия
от Преп.Мун. И представителите на различните религии могат да се
събират и да разискват, да си помагат. Когато се появят някъде на
различно място г-н и г-жа Мун, там изгрява слънце..Истинският Баща
работи за възстановяването на морала в страните. Преди в ОД, имало
братство на общо страдание, молитви за спасение. Преп.Мун ставал рано
сутрин и в затвора, и почиствал,работил по-усърдно от останалите,
после четял Библията. Допадна ми много тази история малка, защото е
някак практична, отнасяща се до ежедневието, до дейности за всеки ден
или почти.
Хубаво би било човек да успее да се разкае веднага след
дадена случка. ОД има желание да помогне на (децата, но задължително
не само!), които дори и след като станат по-големи да останат заедно.
Въвежда се нов календар, по-близък до лунния, и се очаква седмицата да
е от 8 дни.
Личност - красота
Добре би било да си зададем въпроса:
Какво е за нас лично- хубост,
красота? Хареса ми историята за дъщерята на Преп.Мун, която участвала
в шоу (за богати) и успяла да представи мнението, отношението си
искрено, независимо от другите, да изрази това, което чувства и това,
което би трябвало да бъде.
Също, че се основала теологическа академия
от Преп.Мун. И представителите на различните религии могат да се
събират и да разискват, да си помагат. Когато се появят някъде на
различно място г-н и г-жа Мун, там изгрява слънце..Истинският Баща
работи за възстановяването на морала в страните. Преди в ОД, имало
братство на общо страдание, молитви за спасение. Преп.Мун ставал рано
сутрин и в затвора, и почиствал,работил по-усърдно от останалите,
после четял Библията. Допадна ми много тази история малка, защото е
някак практична, отнасяща се до ежедневието, до дейности за всеки ден
или почти.
Хубаво би било човек да успее да се разкае веднага след
дадена случка. ОД има желание да помогне на (децата, но задължително
не само!), които дори и след като станат по-големи да останат заедно.
Въвежда се нов календар, по-близък до лунния, и се очаква седмицата да
е от 8 дни.
петък, 17 февруари 2012 г.
Реалност
17.02.2012г.
Нужно е да се знае че няма невъзможни неща, но всеки ден да се учим, да бъдем наблюдателни, внимателни, да сме скромни и достойни. Ще бъдем по различни от “масата” в днешното време, още не ориентирано.
Различни за да се докажем на себе си.
Смятам, че всеки има скрито кътче частица и даже много безброй такива - една добра, искрена душа, която е ранима. Чрез силата, която имаме можем да се справим със абсолютно всичко. Хубаво би било да помогнем на доброто в нас да израсте силно и голямо. Красиво е когато успеем да съзрем в един човек, специален за нас - искрицата в него..вярата че съществува реално, че истинското е реалност...
Нужно е да се знае че няма невъзможни неща, но всеки ден да се учим, да бъдем наблюдателни, внимателни, да сме скромни и достойни. Ще бъдем по различни от “масата” в днешното време, още не ориентирано.
Различни за да се докажем на себе си.
Смятам, че всеки има скрито кътче частица и даже много безброй такива - една добра, искрена душа, която е ранима. Чрез силата, която имаме можем да се справим със абсолютно всичко. Хубаво би било да помогнем на доброто в нас да израсте силно и голямо. Красиво е когато успеем да съзрем в един човек, специален за нас - искрицата в него..вярата че съществува реално, че истинското е реалност...
Едно момиче
17.02.2012г.
Малък текст
Едно обикновено момиче със собствен стил, разсъждава - по душа чувствителна, дори прекалено, приема и оценя ситуациите. Живее в голям град в една малка на вид къща, но вътре е по-широка с много стаи за всички от семейството й. Има много приятели с които излизат и вършат различни дейности, но въпреки това се чувства, може-би малко самотна, тъжна понякога.
Малък текст
Едно обикновено момиче със собствен стил, разсъждава - по душа чувствителна, дори прекалено, приема и оценя ситуациите. Живее в голям град в една малка на вид къща, но вътре е по-широка с много стаи за всички от семейството й. Има много приятели с които излизат и вършат различни дейности, но въпреки това се чувства, може-би малко самотна, тъжна понякога.
Разума
17.02.2012г.
Неограничената свобода на разума
Липсата на сила, понякога води до понижено самочувствие и човека се “води” по ограниченията, които “някой” му заставил, влияе се от неговите мисли и разсъждения. Ако човек има смелостта да се противопостави на ограниченията, които го поставят в положение да бъде такъв какъвто не е - ще може да извоюва по някакъв начин, благоприятен - своята свобода.
Нужна е може би смелост да си служим със своите мисли, размишления, идеи, които се пораждат, правилно...Така човека също ще успее да изкаже, това което го вълнува, мисли, чувства без да има определени спирачки, чисто емоционално. Способността на решителност се постига може-би трудно, но може да доведе до неочаквани резултати и безброй идеи, за достигане до истинската и безценна свобода, не само външно, но и вътрешно, да открие и разбере целта си и големия път.
Неограничената свобода на разума
Липсата на сила, понякога води до понижено самочувствие и човека се “води” по ограниченията, които “някой” му заставил, влияе се от неговите мисли и разсъждения. Ако човек има смелостта да се противопостави на ограниченията, които го поставят в положение да бъде такъв какъвто не е - ще може да извоюва по някакъв начин, благоприятен - своята свобода.
Нужна е може би смелост да си служим със своите мисли, размишления, идеи, които се пораждат, правилно...Така човека също ще успее да изкаже, това което го вълнува, мисли, чувства без да има определени спирачки, чисто емоционално. Способността на решителност се постига може-би трудно, но може да доведе до неочаквани резултати и безброй идеи, за достигане до истинската и безценна свобода, не само външно, но и вътрешно, да открие и разбере целта си и големия път.
сряда, 15 февруари 2012 г.
Ценност
15.02.2012г.
Защо е необходимо да имаме много синове и дъщери?
Забавно беше измислянето на числа за четенията...На самата лекция се говореше за любовта и как хората в нея стават едно цяло.
Духовният свят е вертикален, а Бог се нуждае и от хоризонтална основа.
Много хубаво би било да дадем образование на децата си (независимо дали те са духовни или не) и да ги отгледаме. Земята е фабрика за производство на граждани на Небесното Царство и е добро да отдадем живота си за Небесното Царство. Също да се стремим към възкресението, а Исус създава този възкресен свят. Да се стремим към хубавото, красивото, новото зародило се и да помислим с какво сърце ще тръгнем към новия свят. Дали имаме надежда за Божия свят.
Радостта и скръбта се сменят, духовното същество е вечно.
Добре е да успеем да преминем отвъд границите и също да чувстваме радостта на Небесата. А след смъртта човек ще принадлежи на Бог.
Ако не се премине дадена епоха, не може да се отиде в друга.
Хубаво е да бъдем уверени, че ще успеем и ще оставим (и оставяме), нещо хубаво след себе си, също е добре да се молим и за неприятелите си.
Да помислим, че нещо ценно сме оставили някъде там, на добро място. И след даден човек, неговият народ ще тръгне, ще довърши започнатото.
Може да си задаваме въпроса: дали сме (били) добри и истински?
Би било хубаво всичко да преминава през процеса на даване и получаване. Важно е и да можем да се научим на това.
- Дали сме отдавали на другите или другия? И какъв трябва да бъде народа, изпъленен с надежда?
Духовният свят е по-реален от земния. Също е добре да определим и се замислим, какъв подарък ще поднесем в духовният свят. И какви резултати сме постигнали?
Казано беше, че удостоверението за победа над нещата, се дава първо от Сатана, после от Исус и след това от Бог.
Можем да усетим Истинската Любов, когато сме в трудна ситуация.
Когато наблюдаваме един мъж, можем да видим в него, жена му и обратно. Аз (като личност) съм малко нещо с огромен потенциал.
Примерно: Бащата се е усукал около майката и обратно, после се появява съществото. Аз съм въплъщение на баща ми и майка ми. Баща ми има също баща и майка, както и майка ми - те са създали двойна спирала (на) Днк, която е и физическа и духовна. Всичко е основано на двойчен код.
Аз като жена имам в себе си мъж и обратно. Ние имаме душа и тяло и те се въртят, също отразяваме едновременно и мъжа и жената. Добре е да намерим другата част, която ще ни пасне.
Хубаво е да се отдадем и жертваме в нещо, което има ценност.
Защо е необходимо да имаме много синове и дъщери?
Забавно беше измислянето на числа за четенията...На самата лекция се говореше за любовта и как хората в нея стават едно цяло.
Духовният свят е вертикален, а Бог се нуждае и от хоризонтална основа.
Много хубаво би било да дадем образование на децата си (независимо дали те са духовни или не) и да ги отгледаме. Земята е фабрика за производство на граждани на Небесното Царство и е добро да отдадем живота си за Небесното Царство. Също да се стремим към възкресението, а Исус създава този възкресен свят. Да се стремим към хубавото, красивото, новото зародило се и да помислим с какво сърце ще тръгнем към новия свят. Дали имаме надежда за Божия свят.
Радостта и скръбта се сменят, духовното същество е вечно.
Добре е да успеем да преминем отвъд границите и също да чувстваме радостта на Небесата. А след смъртта човек ще принадлежи на Бог.
Ако не се премине дадена епоха, не може да се отиде в друга.
Хубаво е да бъдем уверени, че ще успеем и ще оставим (и оставяме), нещо хубаво след себе си, също е добре да се молим и за неприятелите си.
Да помислим, че нещо ценно сме оставили някъде там, на добро място. И след даден човек, неговият народ ще тръгне, ще довърши започнатото.
Може да си задаваме въпроса: дали сме (били) добри и истински?
Би било хубаво всичко да преминава през процеса на даване и получаване. Важно е и да можем да се научим на това.
- Дали сме отдавали на другите или другия? И какъв трябва да бъде народа, изпъленен с надежда?
Духовният свят е по-реален от земния. Също е добре да определим и се замислим, какъв подарък ще поднесем в духовният свят. И какви резултати сме постигнали?
Казано беше, че удостоверението за победа над нещата, се дава първо от Сатана, после от Исус и след това от Бог.
Можем да усетим Истинската Любов, когато сме в трудна ситуация.
Когато наблюдаваме един мъж, можем да видим в него, жена му и обратно. Аз (като личност) съм малко нещо с огромен потенциал.
Примерно: Бащата се е усукал около майката и обратно, после се появява съществото. Аз съм въплъщение на баща ми и майка ми. Баща ми има също баща и майка, както и майка ми - те са създали двойна спирала (на) Днк, която е и физическа и духовна. Всичко е основано на двойчен код.
Аз като жена имам в себе си мъж и обратно. Ние имаме душа и тяло и те се въртят, също отразяваме едновременно и мъжа и жената. Добре е да намерим другата част, която ще ни пасне.
Хубаво е да се отдадем и жертваме в нещо, което има ценност.
Мотивация
13.02.2012г.
Обединителна теория на логиката
Полезно беше казаното за интересите - че тесни интереси са: например шах, игри на карти и др., а широки интереси са: четения, писане, участия с повече хора. Хареса ми казаното за медиите, че човек може да стане отделна медия, да отразява събития на живо по Интернет и да коментира.
Също автора на дадено произведение получава средства от ксероксите. И добре е да се знае как някои творци копират песни, много близки до оригинала и при някои само са сменени думите.
Говореше се за логиката на Хегел, за формите на мисълта.
Допадна ми също че аспектите на логиката са:форма и съдържание, съдържанието е вътрешното, а формата е външното. Както и по-важен е харатера, той да е чист.
А мотивацията, посоката и целта би трябвало да бъдат в едно единство.
Добре би било като започнем нещо да го довършим.
Хареса ми също за индивидуалната цел, тя отговаря на въпроса - Как?.
Например: Аз искам да стана математик. И примерно, ако човек желае да учи английски език или вид спорт, какви средства ще са му нужни, за да получи необходимите знания като личност.
Целта на цялото отговаря на въпроса - Защо?. То се стреми към по-висшата цел.
Пр. Семейството е субекта, а индивида е обекта, по същия начин за рода, нацията, света, космоса. Така мислим с едно ниво по-нагоре и по този начин могат да се разрешат трудностите.
Идеята е вътрешното, разума,(интелекта) и волята, после се формира нов замисъл.
Хареса ми примера даден за създаването на една катедра - първо се формира в съзнанието как изглежда, в каква форма ще бъде и какви материали са необходими. След това се сглобява, лакирва и се конструира. Или също - първо се сътворява като образ, раздробява се на части и се сътворява отзад напред.
Първо като съвършено нещо, после се преминава към малките части. И от най-малката част се съединява до създаването й.
Ако искаме да създадем музикално произведение, добре е да знаем в какъв жанр ще бъде, в какъв стил и какво ще включва като орнаменти.
При писане - да знаем към какво искаме да стигнем или достигнем.
А за картина - колко ще е голяма и в каква форма ще бъде най-добре.
Идеята може да живее извън нашия разум. Важно е да имаме ястност за нещата.
Добре е човек да изявява собственото си мнение. И е ценно ако успеем да разбрем посланието за дадени неща. Ако не успяваме, хубаво е да го прочитаме отново, да се замислим отново.
Божията отговорност е 95%, примерно за построяването на една къща, но и за всичко, а човешката отговорност е 5%, но са необходими 100% усилия.
Казано беше също, че според Маркс, борбата ражда новото. Според Хегел, Бог проявява себе си във външният свят и Той е вид живот, който се развива.
Допадна ми казаното за съдържанието, че то има своя форма, и формата има съдържание. Музиката може да оформя характера, шедьоврите пък имат многопластово съдържание.
Добре е човек да отговаря за себе си и да надмогне индивидуалното ниво.
Хубаво би било да знаем как да обичаме и уважаваме себе си. А когато има егоизъм или егоцентризъм има конфликти.
Нашето съзнание би трябвало да е в позиция на субект, а тялото на обект. Те двете е добре да си помагат.
Учителството е може-би една от най-святите работи.
Празното място, както и истината са важни за развитието.
Във физиката - пространството между ядрото, протоните, неутроните и електроните, това е интересното. Чрез това могат да се създават блага. Примерно - Развитието на малко или голямо дете е по-добро и спокойно в по-обширни места.
Хубаво би било да има авторитет, който определя правилата.
При достигане може-би на определено ниво, човек може да смени името си.
И всичко има цел, създател и свързаност, навсякъде и би трябвало да е така.
Обединителна теория на логиката
Полезно беше казаното за интересите - че тесни интереси са: например шах, игри на карти и др., а широки интереси са: четения, писане, участия с повече хора. Хареса ми казаното за медиите, че човек може да стане отделна медия, да отразява събития на живо по Интернет и да коментира.
Също автора на дадено произведение получава средства от ксероксите. И добре е да се знае как някои творци копират песни, много близки до оригинала и при някои само са сменени думите.
Говореше се за логиката на Хегел, за формите на мисълта.
Допадна ми също че аспектите на логиката са:форма и съдържание, съдържанието е вътрешното, а формата е външното. Както и по-важен е харатера, той да е чист.
А мотивацията, посоката и целта би трябвало да бъдат в едно единство.
Добре би било като започнем нещо да го довършим.
Хареса ми също за индивидуалната цел, тя отговаря на въпроса - Как?.
Например: Аз искам да стана математик. И примерно, ако човек желае да учи английски език или вид спорт, какви средства ще са му нужни, за да получи необходимите знания като личност.
Целта на цялото отговаря на въпроса - Защо?. То се стреми към по-висшата цел.
Пр. Семейството е субекта, а индивида е обекта, по същия начин за рода, нацията, света, космоса. Така мислим с едно ниво по-нагоре и по този начин могат да се разрешат трудностите.
Идеята е вътрешното, разума,(интелекта) и волята, после се формира нов замисъл.
Хареса ми примера даден за създаването на една катедра - първо се формира в съзнанието как изглежда, в каква форма ще бъде и какви материали са необходими. След това се сглобява, лакирва и се конструира. Или също - първо се сътворява като образ, раздробява се на части и се сътворява отзад напред.
Първо като съвършено нещо, после се преминава към малките части. И от най-малката част се съединява до създаването й.
Ако искаме да създадем музикално произведение, добре е да знаем в какъв жанр ще бъде, в какъв стил и какво ще включва като орнаменти.
При писане - да знаем към какво искаме да стигнем или достигнем.
А за картина - колко ще е голяма и в каква форма ще бъде най-добре.
Идеята може да живее извън нашия разум. Важно е да имаме ястност за нещата.
Добре е човек да изявява собственото си мнение. И е ценно ако успеем да разбрем посланието за дадени неща. Ако не успяваме, хубаво е да го прочитаме отново, да се замислим отново.
Божията отговорност е 95%, примерно за построяването на една къща, но и за всичко, а човешката отговорност е 5%, но са необходими 100% усилия.
Казано беше също, че според Маркс, борбата ражда новото. Според Хегел, Бог проявява себе си във външният свят и Той е вид живот, който се развива.
Допадна ми казаното за съдържанието, че то има своя форма, и формата има съдържание. Музиката може да оформя характера, шедьоврите пък имат многопластово съдържание.
Добре е човек да отговаря за себе си и да надмогне индивидуалното ниво.
Хубаво би било да знаем как да обичаме и уважаваме себе си. А когато има егоизъм или егоцентризъм има конфликти.
Нашето съзнание би трябвало да е в позиция на субект, а тялото на обект. Те двете е добре да си помагат.
Учителството е може-би една от най-святите работи.
Празното място, както и истината са важни за развитието.
Във физиката - пространството между ядрото, протоните, неутроните и електроните, това е интересното. Чрез това могат да се създават блага. Примерно - Развитието на малко или голямо дете е по-добро и спокойно в по-обширни места.
Хубаво би било да има авторитет, който определя правилата.
При достигане може-би на определено ниво, човек може да смени името си.
И всичко има цел, създател и свързаност, навсякъде и би трябвало да е така.
петък, 10 февруари 2012 г.
Ценността на живота и човека
Сряда
Извън времето и пространството
Хареса ми казаното, че духовният свят излиза извън времето и пространството. Духовете, които са свързани по "права линия" с човека, могат да се спускат на земята. Допадна ми също че Истинският Баща развива морската промишленост на по високо ниво, открива и център за помощ на хората с трудности.
Красиво и гордо звучи, че човек може да стане представител на три епохи..,и всичко е свързано. Хубаво би било да се преродим, да станем по-добри от предците ни, да имаме (излъчваме) светлина, която ще озарява. А Небесното Царство е нашата изначална родина, където трябва да сме.
Добре би било да възстановим 120 семейства, като се грижим за тях, помагаме им, и ги напътстваме.
Всеки един създава своята среда,а свободната воля играе важна роля. Също може-би са важни и нагласата и мисълта ни.
Би било хубаво, това което сме направили добре, да стане още по-добре. Много ми хареса това че във всеки човек, същество могат да се преоткрият всеки ден различни красиви черти и способности...по истинни, привличащи - като малки искри, скрити дълбоко вътре в душата, в първото ни "аз".
Извън времето и пространството
Хареса ми казаното, че духовният свят излиза извън времето и пространството. Духовете, които са свързани по "права линия" с човека, могат да се спускат на земята. Допадна ми също че Истинският Баща развива морската промишленост на по високо ниво, открива и център за помощ на хората с трудности.
Красиво и гордо звучи, че човек може да стане представител на три епохи..,и всичко е свързано. Хубаво би било да се преродим, да станем по-добри от предците ни, да имаме (излъчваме) светлина, която ще озарява. А Небесното Царство е нашата изначална родина, където трябва да сме.
Добре би било да възстановим 120 семейства, като се грижим за тях, помагаме им, и ги напътстваме.
Всеки един създава своята среда,а свободната воля играе важна роля. Също може-би са важни и нагласата и мисълта ни.
Би било хубаво, това което сме направили добре, да стане още по-добре. Много ми хареса това че във всеки човек, същество могат да се преоткрият всеки ден различни красиви черти и способности...по истинни, привличащи - като малки искри, скрити дълбоко вътре в душата, в първото ни "аз".
Познанието
(6.02.2012) Значение и знание - Обединителна теория
На тази лекция се говореше за епистемологията, която означава теория, познание. Има също и традиционна епистемология. Също се говори за външното и вътрешното, за разум и интуиция, за теория на отражението...Хубаво звучи като наименование. За емпиризма, при който се набляга върху опита на човек. Рационалността при която знанието се постига чрез дейността на разума.
Хубаво е човек да опознава природата, земята, небето, морето - всичко около. Природата е цял организъм и функционира с една цел.
Добре е ученика да слуша, следва, да се подчини на учителя или родителя си (тук има значение и кой е той, какъв е , какво е отношението, целта, вътрешната му мотивация, мечтите и сърдечната отдаденост.
Хубаво да успеем да преценяваме от гледна точка на по висша цел. Тогава ще можем да станем победители. Истината е винаги абсолютна.
Бог притежава дух, съзнание, сърце. При което сърцето е вечен импулс за даване и получаване на любов.
Допадна ми казаното, че когато човек изучава, използва и усъвършенства природата, тя отвръща чрез своите ресурси. Също че всички химични елементи в природата се срещат и в човека. А енергията не се губи, а се променя.
Съдържанието се явява причина, а формата е резултата. Ако знаем целта на дадено нещо, то ще ни бъде полезно.
Хубаво е да имаме вътрешна и външна хармония, да знаем своята отговорност и пълноценно да се свържем с нещата, ако примерно - говорим пред публика, да успеем да обгърнем всеки един, за да може да се почувства оценен.
Добре е също да имаме вяра в себе си, че ще се справим. Хубаво би било, човек в позицията на Каин, да се смири пред Авел (неговия субект, опората му), да има единство между мисли, думи, дела и резултатите от тях. Така и да извършва дейности свързани с доброто, истината и красотата.
На тази лекция се говореше за епистемологията, която означава теория, познание. Има също и традиционна епистемология. Също се говори за външното и вътрешното, за разум и интуиция, за теория на отражението...Хубаво звучи като наименование. За емпиризма, при който се набляга върху опита на човек. Рационалността при която знанието се постига чрез дейността на разума.
Хубаво е човек да опознава природата, земята, небето, морето - всичко около. Природата е цял организъм и функционира с една цел.
Добре е ученика да слуша, следва, да се подчини на учителя или родителя си (тук има значение и кой е той, какъв е , какво е отношението, целта, вътрешната му мотивация, мечтите и сърдечната отдаденост.
Хубаво да успеем да преценяваме от гледна точка на по висша цел. Тогава ще можем да станем победители. Истината е винаги абсолютна.
Бог притежава дух, съзнание, сърце. При което сърцето е вечен импулс за даване и получаване на любов.
Допадна ми казаното, че когато човек изучава, използва и усъвършенства природата, тя отвръща чрез своите ресурси. Също че всички химични елементи в природата се срещат и в човека. А енергията не се губи, а се променя.
Съдържанието се явява причина, а формата е резултата. Ако знаем целта на дадено нещо, то ще ни бъде полезно.
Хубаво е да имаме вътрешна и външна хармония, да знаем своята отговорност и пълноценно да се свържем с нещата, ако примерно - говорим пред публика, да успеем да обгърнем всеки един, за да може да се почувства оценен.
Добре е също да имаме вяра в себе си, че ще се справим. Хубаво би било, човек в позицията на Каин, да се смири пред Авел (неговия субект, опората му), да има единство между мисли, думи, дела и резултатите от тях. Така и да извършва дейности свързани с доброто, истината и красотата.
четвъртък, 9 февруари 2012 г.
Нуждата
Търсене на истината
5.02.2012г.
Харесаха ми свещените песни, и по-точно тази за "градината". Също ми харесва, че всеки път се чете "семейното обещание", може-би така се запазва топлината, укрепва се семейството и традицията.
Добре би било да говорим за трудностите си и да ги разрешаваме заедно, за да разберем нуждата си от родители. Искаме да чувстваме нежността и подкрепата им, и да правим нещата, не отделно а заедно...
За да може да се обърне всичко към по добро, имаме нужда от Истински Родители. От Баща и Майка, така имаме възможност да променим кръвната си линия (състоянията на негативност, уплаха и др.), и основата си, към красивото, истинското и доброто и само това ще съществува.
Хубаво е да си зададем въпроса: "Колко голямо е сърцето ми".
Истинските Родители дават "Примера", как да се държим правилно, какво е добре да се направи при възникнала трудна задача, как можем да премахнем емоционалната нестабилност и граници.
Добре е да се молим за другите. Молитвата е силна и притежава мощност в големи и безкрайни размери, когато е искрена, чувствена (като че ли се намираш на място - красиво, спокойно, което те прави сияещ вътрешно).
Допадна ми казаното, че независимо от грешките на детето, родителите продължават да го обичат и да му показват любовта си. Така, смятам че то ще почувства увереност и сила в себе си, за да продължи напред следвайки ги.
Красиво е да гледаме вътрешното в другите, какви са те зад физическото и материята.
Един президент би трябвало да обедини всичките различни части на държавата, която управлява.
Добре е да успеем да контролираме емоциите си и да имаме уважение както към себе си, така и към - всички и всичко.
Хареса ми изречението от песента на "Пролетния бриз" - че трудностите ни са богатство, щом се върнем у дома. Може-би по този начин чрез тях ставаме по-силни, опитни, изграждащи надежност.
Добре би било да имаме партньор с който да можем да споделим любовта си. Бог страда поради разделението на човека от Него. (От Библията) Авел е по-скоро от страната на доброто, а Каин - от страната на негативното. Те са братя от един родител. И когато Каин обикне Авел, тогава Бог може да достигне до него.
След разделението идва обединението. Това е очакваното.
Хубаво е да имаме помежду си сърдечно обединение, да се жертваме искрено...Има въпроси като например, какво трябва да направим за да имаме по-добри взаимоотношения, и може ли някои от важните неща да са - разбирането, търсенето и истината, близостта...
5.02.2012г.
Харесаха ми свещените песни, и по-точно тази за "градината". Също ми харесва, че всеки път се чете "семейното обещание", може-би така се запазва топлината, укрепва се семейството и традицията.
Добре би било да говорим за трудностите си и да ги разрешаваме заедно, за да разберем нуждата си от родители. Искаме да чувстваме нежността и подкрепата им, и да правим нещата, не отделно а заедно...
За да може да се обърне всичко към по добро, имаме нужда от Истински Родители. От Баща и Майка, така имаме възможност да променим кръвната си линия (състоянията на негативност, уплаха и др.), и основата си, към красивото, истинското и доброто и само това ще съществува.
Хубаво е да си зададем въпроса: "Колко голямо е сърцето ми".
Истинските Родители дават "Примера", как да се държим правилно, какво е добре да се направи при възникнала трудна задача, как можем да премахнем емоционалната нестабилност и граници.
Добре е да се молим за другите. Молитвата е силна и притежава мощност в големи и безкрайни размери, когато е искрена, чувствена (като че ли се намираш на място - красиво, спокойно, което те прави сияещ вътрешно).
Допадна ми казаното, че независимо от грешките на детето, родителите продължават да го обичат и да му показват любовта си. Така, смятам че то ще почувства увереност и сила в себе си, за да продължи напред следвайки ги.
Красиво е да гледаме вътрешното в другите, какви са те зад физическото и материята.
Един президент би трябвало да обедини всичките различни части на държавата, която управлява.
Добре е да успеем да контролираме емоциите си и да имаме уважение както към себе си, така и към - всички и всичко.
Хареса ми изречението от песента на "Пролетния бриз" - че трудностите ни са богатство, щом се върнем у дома. Може-би по този начин чрез тях ставаме по-силни, опитни, изграждащи надежност.
Добре би било да имаме партньор с който да можем да споделим любовта си. Бог страда поради разделението на човека от Него. (От Библията) Авел е по-скоро от страната на доброто, а Каин - от страната на негативното. Те са братя от един родител. И когато Каин обикне Авел, тогава Бог може да достигне до него.
След разделението идва обединението. Това е очакваното.
Хубаво е да имаме помежду си сърдечно обединение, да се жертваме искрено...Има въпроси като например, какво трябва да направим за да имаме по-добри взаимоотношения, и може ли някои от важните неща да са - разбирането, търсенето и истината, близостта...
сряда, 8 февруари 2012 г.
Ценността
Развитието
Хареса ми казаното, че човек в развитието си започва от най-ниската позиция, която е - слуга на слугите, после може да се развие като - “просто слуга”, като има шанса да стане “осиновено дете” - на него може да му се има повече доверие и да му се даде повече свобода. Много ми харесва това че в позицията на - “истинско дете”то може да възприеме идеята, смисъла на нещата, наследява и всичко, което е около него, възприема го вече като свое, грижи се и контролира, подготвя нещата за нещо още по-добро, както полезно така и приятно - и средата вече става “негов дом”. Казано беше, че осиновеното дете трябва да бъде по-добро от слугата. Хубаво би било да се достигне до позицията на родител. Добре е човек да се занимава с това от което разбира. Може-би първо трябва да е наясно и да знае от какво разбира и какво би могъл да направи...Също като цяло нашата държава, не само а и света даже отвъд, може да стане една справедлива и хармонична.
А Бог да стане центъра, който е смисъла на съществуването, и когато се разсъждава от тази гледна точка, могат да се решат всички проблеми и трудности. Допадна ми казаното за Богизма - че там се взимат положителните неща от различни посоки, идеи за една обща цел, за сформирането й вече в нов вид, това е идеологията на главното крило. Някой от въпросите, за които съм размишлявала са - например, какво е ценност и каква ценност притежава личността. Какво означава преценката и как може да се приложи. За слушането и помощта и за вътрешната сила. Какво е изборът и какво може да се избере и при какви ситуации.
Хареса ми казаното, че човек в развитието си започва от най-ниската позиция, която е - слуга на слугите, после може да се развие като - “просто слуга”, като има шанса да стане “осиновено дете” - на него може да му се има повече доверие и да му се даде повече свобода. Много ми харесва това че в позицията на - “истинско дете”то може да възприеме идеята, смисъла на нещата, наследява и всичко, което е около него, възприема го вече като свое, грижи се и контролира, подготвя нещата за нещо още по-добро, както полезно така и приятно - и средата вече става “негов дом”. Казано беше, че осиновеното дете трябва да бъде по-добро от слугата. Хубаво би било да се достигне до позицията на родител. Добре е човек да се занимава с това от което разбира. Може-би първо трябва да е наясно и да знае от какво разбира и какво би могъл да направи...Също като цяло нашата държава, не само а и света даже отвъд, може да стане една справедлива и хармонична.
А Бог да стане центъра, който е смисъла на съществуването, и когато се разсъждава от тази гледна точка, могат да се решат всички проблеми и трудности. Допадна ми казаното за Богизма - че там се взимат положителните неща от различни посоки, идеи за една обща цел, за сформирането й вече в нов вид, това е идеологията на главното крило. Някой от въпросите, за които съм размишлявала са - например, какво е ценност и каква ценност притежава личността. Какво означава преценката и как може да се приложи. За слушането и помощта и за вътрешната сила. Какво е изборът и какво може да се избере и при какви ситуации.
Връзката
Други размисли
Неделя -17.04.2004
1. Хубаво би било индивида да се развива в семейството.
2. Да станем обект-партньори на Бог,да имаме връзка с Него и да предложим своя дух и тяло с абсолютна вяра,абсолютна любов и абсолютно покорство.
3. Хубаво е да поемаме отговорност,не само за нашите близки, но и за страната си и за света.
4. Да имаме вътрешна връзка с другия,а когато в центърът е Истинската Любов,всичко се преодолява-и най-вече в семейството.
5. Даден индивид трябва да има хармония в себе си --- Може-би на някой индивиди им е нужна повече помощ или подкрепа за да осъществят това...
6. Семейството трябва да е училище на любовта и членовете в едно семейство,да участват в разговорите си изцяло и да има ‘’ диалог’’ между тях.
7. Ние може-би ще почувстваме Истинската Любов вътре в нас.
8. Хубаво е човек да знае всяка своя мисъл каква е и на къде го води тя.
9. На първо място за родителя или в сърцето на родителя е Бог,после са неговите деца, съпруг,съпруга. Те биха направили всичко за своите деца,те да се чувстват добре и щастливи.
10. Хубаво би било родителя да не прави разлика и в отношението си спрямо другите външните деца - а да е еднакво отношението,връзката,специалната връзка между родителя и неговото родно дете и другите,които не са му роднини, родни.
Неделя -17.04.2004
1. Хубаво би било индивида да се развива в семейството.
2. Да станем обект-партньори на Бог,да имаме връзка с Него и да предложим своя дух и тяло с абсолютна вяра,абсолютна любов и абсолютно покорство.
3. Хубаво е да поемаме отговорност,не само за нашите близки, но и за страната си и за света.
4. Да имаме вътрешна връзка с другия,а когато в центърът е Истинската Любов,всичко се преодолява-и най-вече в семейството.
5. Даден индивид трябва да има хармония в себе си --- Може-би на някой индивиди им е нужна повече помощ или подкрепа за да осъществят това...
6. Семейството трябва да е училище на любовта и членовете в едно семейство,да участват в разговорите си изцяло и да има ‘’ диалог’’ между тях.
7. Ние може-би ще почувстваме Истинската Любов вътре в нас.
8. Хубаво е човек да знае всяка своя мисъл каква е и на къде го води тя.
9. На първо място за родителя или в сърцето на родителя е Бог,после са неговите деца, съпруг,съпруга. Те биха направили всичко за своите деца,те да се чувстват добре и щастливи.
10. Хубаво би било родителя да не прави разлика и в отношението си спрямо другите външните деца - а да е еднакво отношението,връзката,специалната връзка между родителя и неговото родно дете и другите,които не са му роднини, родни.
За атмосферата
Размисли
За Посолството
1. Харесва ми много сградата (като архитектура и разположение със заден и преден вход), и стаите.
2. Приятна, спокойна атмосфера. Понякога като,че ли се намирам извън града.(но това е според фантазията).
3. Харесва ми,че има снимки (по-големи) на Истинските Родители. И короните също са добри).
4. Харесва ми това,че там е и най-близкият ми човек - моят брат/татко.
5. Когато съм там ми харесва това,че се запълва до определен момент празнотата...
6. Харесва ми,когато идват хора за лекциите и си разговарят - забавни са.
7. Вечер ми харесва много там,тъй-като се чувства много повече домашната обстановка,т.е. точно като Дом и семейство.
8. Харесва ми долу в мазето - стаите,там сигурно е хубаво за отпускане и за живеене за известно време.
9. Чувствам,че когато съм там мога/имам възможност да общувам и разговарям с Близък човек.
10. Задачите,темите над които се разсъждава - факт,че и другите (като лидери и по вътрешни),освен Ангел и Даниела се опитват да са отворени,да общуват,да приемат,да се грижат,да обичат.
За Посолството
1. Харесва ми много сградата (като архитектура и разположение със заден и преден вход), и стаите.
2. Приятна, спокойна атмосфера. Понякога като,че ли се намирам извън града.(но това е според фантазията).
3. Харесва ми,че има снимки (по-големи) на Истинските Родители. И короните също са добри).
4. Харесва ми това,че там е и най-близкият ми човек - моят брат/татко.
5. Когато съм там ми харесва това,че се запълва до определен момент празнотата...
6. Харесва ми,когато идват хора за лекциите и си разговарят - забавни са.
7. Вечер ми харесва много там,тъй-като се чувства много повече домашната обстановка,т.е. точно като Дом и семейство.
8. Харесва ми долу в мазето - стаите,там сигурно е хубаво за отпускане и за живеене за известно време.
9. Чувствам,че когато съм там мога/имам възможност да общувам и разговарям с Близък човек.
10. Задачите,темите над които се разсъждава - факт,че и другите (като лидери и по вътрешни),освен Ангел и Даниела се опитват да са отворени,да общуват,да приемат,да се грижат,да обичат.
Посвещението
Неделя, 20.11.2011г.
Впечатления
В днешната служба ми харесаха много песните,бяха така спокойни и също светите песни. Направи ми впечатление,това,че Истинската Майка била в “училище за сестри”.Също това,че не се е оплакала за нищо,независимо от трудностите. Че е имала сърце на всеотдайност към другите. Харесва ми това, че чрез четенето на писанията можем да се заредим с енергия.
Допадна ми това, че като малка -Истинската Майка била кротко и красиво момиче, а Истинският Баща имал специална проповед или реч за нея и това, че коригирал някои нейни думи, така че да са в хармония (или) да се хармонизира. Направи ми впечатление като израз и смисъл това,че Истинската Майка (била) е прекрасна майка. Също това,че основава международна фондация за закрила,подкрепа и помощ на хората.И това,че била твърда и успявала да се справи с емоциите си и да не плаче(пр. за синът им). Хареса ми това,че техният син в духовния свят се оженил за годеницата си и си-направили духовна сватба. Това,че Истинската Майка отговаряла на всички въпроси,който й задавал Истинският Баща,точно и ясно.
Също така ми хареса това,че неделната служба е посвещение за което да се поеме отговорност. Това,че щастието ни не е само за нас,а е свързано и с партньора ни. Това,че Истинските Родители стават съпрузи за да изпълнят мисията дадена им от Бог.
Също ми направи впечатление,когато се говореше,че е хубаво родителите да прегръщат,да обичат и да бъдат търпеливи към своите деца. и това че се създава култура на сърцето...Хубаво е това да успеем да водим преки разговори насаме със сърцето си,да изолираме себе си от шума около нас. Харесаха ми структурирането на видовете любов. И изразът,че Истинското семейство създава Истински хора.
Също,че името на Истинската Майка означавало -жерав. Тя помага много на Истинският Баща. Това,че Истинската Майка се покорява на Истинският Баща и се съветва с него за всичко. Също това,че “децата са Бог с малки сърчица”.
Това че жените могат да станат Истински сестри на мирът,да са обединени и да се подкрепят взаимно. Това,че бракът е ценна церемония на отдаденост. Че вратите на Бог се отварят според Божията Воля. И това,че Семейството е училище и затова,как да станем съпруг и съпруга и двамата да се отнасят спокойно и мирно.
Когато се каза,че това,което дава Преп.Мун е ценно и може да се приложи на практика -във връзка с това ми допада от Небесната Библия разделите за етикет и водене, защото там нещата имат приложение и ми харесват. Харесва ми това,че може да се прави или правят -условие за безусловна всеотдайност.
Това,че децата на Истинските Родители им помагат в тяхната работа.
Красиво звучи,че в семейството (може да) прелива Божията Любов.
Хареса ми също,когато на срещата се говореше за енергиите и Питагоровата теорема,имаше забавни, хубави моменти в изказванията,
най-вече за личното ни разбиране за красота,истина и добро и връзката с наука,религия и изкуство и как чрез това и като използваме правилно свободата и отговорността си, развиваме сърцето си.
И че животът има смисъл.
Впечатления
В днешната служба ми харесаха много песните,бяха така спокойни и също светите песни. Направи ми впечатление,това,че Истинската Майка била в “училище за сестри”.Също това,че не се е оплакала за нищо,независимо от трудностите. Че е имала сърце на всеотдайност към другите. Харесва ми това, че чрез четенето на писанията можем да се заредим с енергия.
Допадна ми това, че като малка -Истинската Майка била кротко и красиво момиче, а Истинският Баща имал специална проповед или реч за нея и това, че коригирал някои нейни думи, така че да са в хармония (или) да се хармонизира. Направи ми впечатление като израз и смисъл това,че Истинската Майка (била) е прекрасна майка. Също това,че основава международна фондация за закрила,подкрепа и помощ на хората.И това,че била твърда и успявала да се справи с емоциите си и да не плаче(пр. за синът им). Хареса ми това,че техният син в духовния свят се оженил за годеницата си и си-направили духовна сватба. Това,че Истинската Майка отговаряла на всички въпроси,който й задавал Истинският Баща,точно и ясно.
Също така ми хареса това,че неделната служба е посвещение за което да се поеме отговорност. Това,че щастието ни не е само за нас,а е свързано и с партньора ни. Това,че Истинските Родители стават съпрузи за да изпълнят мисията дадена им от Бог.
Също ми направи впечатление,когато се говореше,че е хубаво родителите да прегръщат,да обичат и да бъдат търпеливи към своите деца. и това че се създава култура на сърцето...Хубаво е това да успеем да водим преки разговори насаме със сърцето си,да изолираме себе си от шума около нас. Харесаха ми структурирането на видовете любов. И изразът,че Истинското семейство създава Истински хора.
Също,че името на Истинската Майка означавало -жерав. Тя помага много на Истинският Баща. Това,че Истинската Майка се покорява на Истинският Баща и се съветва с него за всичко. Също това,че “децата са Бог с малки сърчица”.
Това че жените могат да станат Истински сестри на мирът,да са обединени и да се подкрепят взаимно. Това,че бракът е ценна церемония на отдаденост. Че вратите на Бог се отварят според Божията Воля. И това,че Семейството е училище и затова,как да станем съпруг и съпруга и двамата да се отнасят спокойно и мирно.
Когато се каза,че това,което дава Преп.Мун е ценно и може да се приложи на практика -във връзка с това ми допада от Небесната Библия разделите за етикет и водене, защото там нещата имат приложение и ми харесват. Харесва ми това,че може да се прави или правят -условие за безусловна всеотдайност.
Това,че децата на Истинските Родители им помагат в тяхната работа.
Красиво звучи,че в семейството (може да) прелива Божията Любов.
Хареса ми също,когато на срещата се говореше за енергиите и Питагоровата теорема,имаше забавни, хубави моменти в изказванията,
най-вече за личното ни разбиране за красота,истина и добро и връзката с наука,религия и изкуство и как чрез това и като използваме правилно свободата и отговорността си, развиваме сърцето си.
И че животът има смисъл.
Вдъхновение и нужда
Eсе
Имам хубави спомени още в началото, когато дойдох в посолството. Още преди време се надявах и се молех да срещна някой, който ще ми стане най-близък и с който ще сме като едно. Още в началните месеци, Ангел се отнасяше много хубаво, чувстваше се че беше някак вдъхновен от мен. Споделях му свои неща, той също много си споделяше и си разменяхме идеи, разсъждения. Грижеше се още от тогава, постепенно го възприех и то “силно” като че ли е моят загубен татко. Представях си, как би могло да бъде хубаво съжителството ни, евентуално.. Ходих и в Елин Пелин, там ми харесва най-много, спокойно е...Когато съм с него повече време, ми дава много сигурност и спокойствие и като че ли мога да споделя всичко с него и същевременно не може да се скрие нищо от него. Водеше ме там, където излиза, разхождахме се, правеше ми схеми по Принципа. Беше споменал, че не е много сърдечен и не обича да се прегръща и подобни неща и затова аз не съм го молила да ме прегърне. Но и така, когато сме заедно, чувствам, че е той - за който съм желала и мечтала, такъв, който да е най-близо да Бог. За това се надявах толкова много и толкова бързо дойде...Ангел има такова излъчване по което си личи и не може да се сбърка, също чрез неговите действия, отношения, мисли и жестове и отношението му към Божиите Думи, чувствата му и разсъжденията, начините по които обяснява - толкова много са близо до Бог.
Не отведнъж го почувствах, но го възприемах постепенно като баща. Бих желала да му кажа (казвам) татко, защото - първото е, че за мен той е много близо, мечтала съм за такъв татко на когото ще мога да споделям всичко и да разчитам на всичко и за всичко, на който ще успявам да му се покланям - така според мен, може-би ще се науча на търпение, дисциплина и вяра. Другото е, че самият е така нежен и грижещ и сърцат, подкрепящ и с поглед подкрепя. Сигурно винаги е до мен и ме подкрепя отнякъде и близо, но аз не го чувствам духовно, така както той мен.
Още от детските си години си спомням, като че ли вярвах в Божественото без да съм чела нещо. Искаше ми се да намеря нещо или някой, за да успея да бъда до Бог и това Божествено, до хубавото, сияещото до Космоса и вдъхновението и се нуждаех от такова едно хубаво спокойствие и добра сигурност. Когато съм с ангел чувствала съм се като в люлка, така успокоява и се докосвам дори и за малко до това хубавото. Представяла съм си преди, как с Бог се разхождаме, как съм го хванала и обикаляме навсякъде, незнам с какви думи мога да опиша, дори и това може да не е точно, но аз не съм си представяла как изглежда Бог - незнам, но усещането преди беше някак различно от сегашния свят в който сме и съществуваме някак си. Като че съм на друго място и друго време, без да мога да опиша. Ангел има много сила, може да “премести” всичко, понякога енергията му е толкова много и силна, и погледа му свети, също както на “другото” място някъде, и там така свети....
Имам хубави спомени още в началото, когато дойдох в посолството. Още преди време се надявах и се молех да срещна някой, който ще ми стане най-близък и с който ще сме като едно. Още в началните месеци, Ангел се отнасяше много хубаво, чувстваше се че беше някак вдъхновен от мен. Споделях му свои неща, той също много си споделяше и си разменяхме идеи, разсъждения. Грижеше се още от тогава, постепенно го възприех и то “силно” като че ли е моят загубен татко. Представях си, как би могло да бъде хубаво съжителството ни, евентуално.. Ходих и в Елин Пелин, там ми харесва най-много, спокойно е...Когато съм с него повече време, ми дава много сигурност и спокойствие и като че ли мога да споделя всичко с него и същевременно не може да се скрие нищо от него. Водеше ме там, където излиза, разхождахме се, правеше ми схеми по Принципа. Беше споменал, че не е много сърдечен и не обича да се прегръща и подобни неща и затова аз не съм го молила да ме прегърне. Но и така, когато сме заедно, чувствам, че е той - за който съм желала и мечтала, такъв, който да е най-близо да Бог. За това се надявах толкова много и толкова бързо дойде...Ангел има такова излъчване по което си личи и не може да се сбърка, също чрез неговите действия, отношения, мисли и жестове и отношението му към Божиите Думи, чувствата му и разсъжденията, начините по които обяснява - толкова много са близо до Бог.
Не отведнъж го почувствах, но го възприемах постепенно като баща. Бих желала да му кажа (казвам) татко, защото - първото е, че за мен той е много близо, мечтала съм за такъв татко на когото ще мога да споделям всичко и да разчитам на всичко и за всичко, на който ще успявам да му се покланям - така според мен, може-би ще се науча на търпение, дисциплина и вяра. Другото е, че самият е така нежен и грижещ и сърцат, подкрепящ и с поглед подкрепя. Сигурно винаги е до мен и ме подкрепя отнякъде и близо, но аз не го чувствам духовно, така както той мен.
Още от детските си години си спомням, като че ли вярвах в Божественото без да съм чела нещо. Искаше ми се да намеря нещо или някой, за да успея да бъда до Бог и това Божествено, до хубавото, сияещото до Космоса и вдъхновението и се нуждаех от такова едно хубаво спокойствие и добра сигурност. Когато съм с ангел чувствала съм се като в люлка, така успокоява и се докосвам дори и за малко до това хубавото. Представяла съм си преди, как с Бог се разхождаме, как съм го хванала и обикаляме навсякъде, незнам с какви думи мога да опиша, дори и това може да не е точно, но аз не съм си представяла как изглежда Бог - незнам, но усещането преди беше някак различно от сегашния свят в който сме и съществуваме някак си. Като че съм на друго място и друго време, без да мога да опиша. Ангел има много сила, може да “премести” всичко, понякога енергията му е толкова много и силна, и погледа му свети, също както на “другото” място някъде, и там така свети....
Характер и развитие
Лични мисли
Смятам, че все още не съм се развила по отношение на духовността и нямам много добър характер, старая се да се поправя, да не възприемам толкова “на вътре” нещата. Може-би трябва да вярвам и да знам, че ще се развия и сигурно може и да се получи, моя е отговорността за това, придружена и със желанието, защото поне за мен, ако няма желание и мотивация за дадено нещо, трудно се получава.
Като цяло ми е интересно организирането на една служба, както и включените в нея духовни дейности и практики. Търся може-би повече спокойствие,без чувство на неодобрение, както от моя страна, така и от външна.
Бих желала да положа усилия повече, за да оправя характера си, поведението си, да зачитам другите и мнението им, техните чувства, разсъждения.Търся някой, който няма да ме съди и да не ме смята за такава, която е егоистка. Търся доверен човек, с който да имаме най-силната връзка, където и да сме аз да съм му “дясната ръка”, да му помагам, да се грижа за него, да следя стъпките му - и така по някакъв начин да успея да се слея с него, да се забавляваме и вдъхновяваме един друг, да работим заедно и работата ни да е приятна, да се допълваме - така че единия като започне нещо, другия да го допълни и обратно.
Чувството, че си сам, усещането, че падаш, и трябва да се хванеш за нещо , което да те подкрепи, но колкото и да се опитваш да излезеш от някаква самота все не успяваш да се издигнеш.
Очакваме, някой да бъде до нас, да ни подкрепя в трудни моменти, да разберем, че по-лесно е само да обичаш - да харесваш и да изпитваш просто симпатия и мило държание,но по-трудното е да докажеш любовта си към някого. Хубаво е да приемем човека до нас със всичките му недостатъци.
В едно същество се крие добротата първо, а красотата е във всеки един. Може-би всеки има силата да “победи” всички пречки и препятствия в своя живот. Пред него сигурно има много възможности и идеи.
Според мен в една връзка съпруга и съпругата ще бъдат много по-спокойни, ако са само те във тази връзка и няма друг и затова всеки си има някъде своя половинка, която търси и след намирането й заедно двамата, може-би се сливат като че в дух и тяло, в едно цяло и няма как да се добави нещо. Това е изграденото, завършеното, иначе се натрупва нещо различно, друго, което не е. Абсолютно същото сливане би трябвало, според мен да се осъществи във всяко едно семейство. Където и да се намираме, можем да правим красиви неща от сърце, като тези създадените са за другите, за да са щастливи и радостни. И каква е красотата в любовта, и има ли любов във красотата, в тези красивите неща. Може-би това е “нежна връзка”.
Сега отскачам до малък ъгъл и опитвам да спася всичко приятно и спокойно, което е останало...Поглеждам през тунела близо до малкото прозорче и чувствам, че може-би има смисъл.
Имам ли воля, за да постигна, да достигна следващото...?
Обирам парченца, събирам цветчета от трептяща картина от квадратчета разделени на две.
Мога ли да изтрия спомените си с едно вълшебно килимче, изобщо възможно ли е?
Ако има предателство - кого предавам, - себе си.
Може да се изкача на високия хълм и там да съм далеч от хаоса, от тъгата и празнотата.
Поправям ли грешките или ги пуснах, а може-би са тук някъде, близо.?
Ако разнеса (разнасям) на всяко малко място, любовта си -нежността си, хубавото отношение, и ако събера всяко малко същество в стая - светла и блестяща, дали ще се развие промяната и началото..?
Царят облечен в коприна, пише сънища, като тиха, спокойна птица.
Чувам, когато казва: “Това, което си, е скрито за теб. Не знаеш ли, че утрото, денят и вечерта са целите в теб!”.
Може-би и днес, същият този копринен цар, пише сънищата ни, някъде на някой бряг, скрит под дъгата, но открит пред красотата на - истинската вяра, вярната истина, красивото добро, което е цялото и още толкова, което е безкрайното...!
“Винаги ще има хора, които ще ни нараняват и обиждат, и ще ни е тежко, но въпреки това, трябва да продължим да вярваме в хората, защото може-би някъде там в сърцето и душата на всеки един се крие - доброта, човечност и сърдечност, чувствителност, независимо, че понякога според условията, средата на живот, са станали малко егоисти, жестоки и коварни.
Хубаво би било да им се даде шанс, възможност за по- трайна промяна...
Мисля си, защо някои хора не успяват да обикнат не симпатичен човек или грешен, и се отдръпват постепенно от него?
Може-би е хубаво, ако открием в него -специалното и красивото, неговите красиви черти...
(Бог ни дава всичко, помага ни и ни подкрепя. Стои до нас в трудните моменти, и знае какво чувстваме и как страдаме.
Но най- вече Той страда и се нуждае от подкрепа и помощ...
Иска ми се да поговоря с Него, да Му кажа неща. Иска ми се да Го слушам, как говори и къде стои, как се усмихва, как се смее...
Иначе...харесват ми, хубавите, трайните отношения, звездите и животните, музиката и театъра, пространството на живеене.
И сега, Изгрявам или се стопявам, като нещо мъничко.
Кое е това, което може да се улови без да се изгуби някъде по възможните пътечки.?
Могат ли пропуските да се възстановят, ако вече има празно пространство.
Смятам, чрез грешките понякога почти незначителни, може да се извиси човека, но и да се сниши и стопи.
А красотата в погледа, външна ли е и може ли да се докосне?
Понякога вървя към една пътечка и към нещо мъничко, но понякога - тази пътечка е много по-силна от мъничкото...
Интерено е, как науката е толкова обширна и неизмерима.
Какво има отвъд небето и облаците, какво се намира в близост до звездите и как са разположени те?
И какво излъчват, с каква скорост излъчват, когато нещо е близо до тях?
Дали могат да се докоснат?
Докъде се простира всичко и какво е всъщност това пространство между и във звездите?
Мисля си, че е хубаво, когато нещо научаваме да споделяме и да го предадем на другите.
Интересно ми е, как даден човек, който не умее да общува добре, да се държи правилно и хубаво, ако не е усетил това.
Според мен, да има пример е добре, но само ако наблюдава без да живее с това, в някаква степен започва отново да греши...
Защото различно е, да наблюдава двама или трима души - общуването, отношението, разговорите им, но за по кратко време, не постоянно от сутрин до вечер -
И различно е, ако е част от “тях”, близък, доверен, член на семейството...
Липсата на сила може да доведе до понижено самочувствие и човека се води по ораниченията, които някой му е заставил, може-би без да го е искал. И този човек се влияе от неговите мисли и разсъждения. Ако човек има смелостта да се противопостави на ограниченията, които го заставят, да бъде такъв какъвто е,ще може да извоюва своята собствена свобода. Може-би е нужна смелост да си служиш със своите мисли,разсъждения, идеи, които се пораждат. Смелостта да изказва човек, това, което мисли и чувства без да го “спират” и по този начин да го обричат на “спирачки” в съзнанието и изказванията. Способността на решителност може-би се постига трудно, но може да доведе до неочаквани резултати и безброй идеи за достигане до безценната свобода.
Смятам, че все още не съм се развила по отношение на духовността и нямам много добър характер, старая се да се поправя, да не възприемам толкова “на вътре” нещата. Може-би трябва да вярвам и да знам, че ще се развия и сигурно може и да се получи, моя е отговорността за това, придружена и със желанието, защото поне за мен, ако няма желание и мотивация за дадено нещо, трудно се получава.
Като цяло ми е интересно организирането на една служба, както и включените в нея духовни дейности и практики. Търся може-би повече спокойствие,без чувство на неодобрение, както от моя страна, така и от външна.
Бих желала да положа усилия повече, за да оправя характера си, поведението си, да зачитам другите и мнението им, техните чувства, разсъждения.Търся някой, който няма да ме съди и да не ме смята за такава, която е егоистка. Търся доверен човек, с който да имаме най-силната връзка, където и да сме аз да съм му “дясната ръка”, да му помагам, да се грижа за него, да следя стъпките му - и така по някакъв начин да успея да се слея с него, да се забавляваме и вдъхновяваме един друг, да работим заедно и работата ни да е приятна, да се допълваме - така че единия като започне нещо, другия да го допълни и обратно.
Чувството, че си сам, усещането, че падаш, и трябва да се хванеш за нещо , което да те подкрепи, но колкото и да се опитваш да излезеш от някаква самота все не успяваш да се издигнеш.
Очакваме, някой да бъде до нас, да ни подкрепя в трудни моменти, да разберем, че по-лесно е само да обичаш - да харесваш и да изпитваш просто симпатия и мило държание,но по-трудното е да докажеш любовта си към някого. Хубаво е да приемем човека до нас със всичките му недостатъци.
В едно същество се крие добротата първо, а красотата е във всеки един. Може-би всеки има силата да “победи” всички пречки и препятствия в своя живот. Пред него сигурно има много възможности и идеи.
Според мен в една връзка съпруга и съпругата ще бъдат много по-спокойни, ако са само те във тази връзка и няма друг и затова всеки си има някъде своя половинка, която търси и след намирането й заедно двамата, може-би се сливат като че в дух и тяло, в едно цяло и няма как да се добави нещо. Това е изграденото, завършеното, иначе се натрупва нещо различно, друго, което не е. Абсолютно същото сливане би трябвало, според мен да се осъществи във всяко едно семейство. Където и да се намираме, можем да правим красиви неща от сърце, като тези създадените са за другите, за да са щастливи и радостни. И каква е красотата в любовта, и има ли любов във красотата, в тези красивите неща. Може-би това е “нежна връзка”.
Сега отскачам до малък ъгъл и опитвам да спася всичко приятно и спокойно, което е останало...Поглеждам през тунела близо до малкото прозорче и чувствам, че може-би има смисъл.
Имам ли воля, за да постигна, да достигна следващото...?
Обирам парченца, събирам цветчета от трептяща картина от квадратчета разделени на две.
Мога ли да изтрия спомените си с едно вълшебно килимче, изобщо възможно ли е?
Ако има предателство - кого предавам, - себе си.
Може да се изкача на високия хълм и там да съм далеч от хаоса, от тъгата и празнотата.
Поправям ли грешките или ги пуснах, а може-би са тук някъде, близо.?
Ако разнеса (разнасям) на всяко малко място, любовта си -нежността си, хубавото отношение, и ако събера всяко малко същество в стая - светла и блестяща, дали ще се развие промяната и началото..?
Царят облечен в коприна, пише сънища, като тиха, спокойна птица.
Чувам, когато казва: “Това, което си, е скрито за теб. Не знаеш ли, че утрото, денят и вечерта са целите в теб!”.
Може-би и днес, същият този копринен цар, пише сънищата ни, някъде на някой бряг, скрит под дъгата, но открит пред красотата на - истинската вяра, вярната истина, красивото добро, което е цялото и още толкова, което е безкрайното...!
“Винаги ще има хора, които ще ни нараняват и обиждат, и ще ни е тежко, но въпреки това, трябва да продължим да вярваме в хората, защото може-би някъде там в сърцето и душата на всеки един се крие - доброта, човечност и сърдечност, чувствителност, независимо, че понякога според условията, средата на живот, са станали малко егоисти, жестоки и коварни.
Хубаво би било да им се даде шанс, възможност за по- трайна промяна...
Мисля си, защо някои хора не успяват да обикнат не симпатичен човек или грешен, и се отдръпват постепенно от него?
Може-би е хубаво, ако открием в него -специалното и красивото, неговите красиви черти...
(Бог ни дава всичко, помага ни и ни подкрепя. Стои до нас в трудните моменти, и знае какво чувстваме и как страдаме.
Но най- вече Той страда и се нуждае от подкрепа и помощ...
Иска ми се да поговоря с Него, да Му кажа неща. Иска ми се да Го слушам, как говори и къде стои, как се усмихва, как се смее...
Иначе...харесват ми, хубавите, трайните отношения, звездите и животните, музиката и театъра, пространството на живеене.
И сега, Изгрявам или се стопявам, като нещо мъничко.
Кое е това, което може да се улови без да се изгуби някъде по възможните пътечки.?
Могат ли пропуските да се възстановят, ако вече има празно пространство.
Смятам, чрез грешките понякога почти незначителни, може да се извиси човека, но и да се сниши и стопи.
А красотата в погледа, външна ли е и може ли да се докосне?
Понякога вървя към една пътечка и към нещо мъничко, но понякога - тази пътечка е много по-силна от мъничкото...
Интерено е, как науката е толкова обширна и неизмерима.
Какво има отвъд небето и облаците, какво се намира в близост до звездите и как са разположени те?
И какво излъчват, с каква скорост излъчват, когато нещо е близо до тях?
Дали могат да се докоснат?
Докъде се простира всичко и какво е всъщност това пространство между и във звездите?
Мисля си, че е хубаво, когато нещо научаваме да споделяме и да го предадем на другите.
Интересно ми е, как даден човек, който не умее да общува добре, да се държи правилно и хубаво, ако не е усетил това.
Според мен, да има пример е добре, но само ако наблюдава без да живее с това, в някаква степен започва отново да греши...
Защото различно е, да наблюдава двама или трима души - общуването, отношението, разговорите им, но за по кратко време, не постоянно от сутрин до вечер -
И различно е, ако е част от “тях”, близък, доверен, член на семейството...
Липсата на сила може да доведе до понижено самочувствие и човека се води по ораниченията, които някой му е заставил, може-би без да го е искал. И този човек се влияе от неговите мисли и разсъждения. Ако човек има смелостта да се противопостави на ограниченията, които го заставят, да бъде такъв какъвто е,ще може да извоюва своята собствена свобода. Може-би е нужна смелост да си служиш със своите мисли,разсъждения, идеи, които се пораждат. Смелостта да изказва човек, това, което мисли и чувства без да го “спират” и по този начин да го обричат на “спирачки” в съзнанието и изказванията. Способността на решителност може-би се постига трудно, но може да доведе до неочаквани резултати и безброй идеи за достигане до безценната свобода.
Правилни пропорции
Размисли от лекция
Харесаха ми песните на Краси, заедно с момичето, и когато се включи и даниел. Хубаво беше казано за златното сечение и правилните пропорции. И, че това златно сечение можем да го открием в природата. Харесва ми знакът на Обединителната църква, че в него присъстват и кръг и квадрат и точка, фигури, които изглеждат красиво. Допадна ми видеото, което беше пуснато за геометрията и фигурите -цветчета. Харесаха ми много схемите на дъската и нещо като задачи, някак си се почувствах като в училище и като че имах възможност да изучавам нещо, което ми е било мечта. Интересно е - съществува и сребърно и златно сечение. И в архитектурата - различните архитектурни форми се свързват със златно сечение. Също изучавахме за редицата на (Фибуначи), за числата, за получаването на числата чрез сбора на предишните две и за смисъла на 0 и 1.
Дадено беше по-подробно обяснение като анализ на това, как се получава. Допада ми, когато се каза за - следствието, което зависи от предисторията, като има може-би връзка и с различните видове сфери на дейност. И всяко нещо има причина, следствие и резултат. По такъв начин, може-би след като се знае това, може да помогне и във всекиднвния живот. . Хубаво е даден човек да успее с радост да твори и да се получи такава връзка на даване и получаване чрез изкуството. А целта за цялото е радостта дадена, раздадена на другите, може-би по начин, предаден с мотивация, че е за нещо красиво и това красивото ще направи другите нежни и добри, също мотивирани според нуждите си, познанието си. Дадения индивид си съставя план и после се осъществява задачата, така че да доставя радост както на себе си така и най-вече на другите.
Хубаво беше казано, че радостта на субекта идва от неговия обект, от неговия партньор. Поотделно, както и заедно, извършват действия, които ги правят щастливи, чувстват се добре заедно...Харесва ми това, че се каза - красотата се чувства, може-би по вътрешен начин, по скрит начин не толкова явен...Също се говореше за различните линии, форми и звукове, и че те са в хармония със целта, с общото, те са правилни и подредени...И когато е оценена красотата, тя се превръща в истинска красота, пак както за индивидуалното, така и ценена и от общото. Когато темата в дадено изкуство има определена цел и мотив, може-би се изпитва и едно приятно удовлетворение, стремеж към постигане на по-голямо нещо, на резултат и също спомагащите материали необходими за изпълнението. Допадна ми - стилът с цел, целта на цялото, което може-би включва надеждата и преодоляването на трудностите и единството, непроменливото и връщане към началото, към хубавото...И също, че красотата е определена и е свързана с любовта. А субекта дава любов, обекта връща красота. Божията Любов е в семейството, Тя живее там, и Бог и Любовта.пребивават там..Между членовете на едно семейство се проявява различен тип любов и характер. Може да се проявява тържественост, нежност, подкрепа, преданост и служене, Също като качествата на Бог. Харесва ми, че има и стриктна красота, и великодушна, милостива и нежна, мъжествена и женствена, сладка. И когато се наблюдава природата, тя излъчва тържествена красота, обгръщаща...
Също, че приложението се отнася към някаква цел, нещо което може да се използва, нещо полезно, приятно, което служи, което може да помогне, нещо, което може да стане мащабно или грандиозно...Изкуството както и може-би всички други науки са изградени от ясни принципи, може-би от ясни формули и правила, закони и възможности.
Харесаха ми песните на Краси, заедно с момичето, и когато се включи и даниел. Хубаво беше казано за златното сечение и правилните пропорции. И, че това златно сечение можем да го открием в природата. Харесва ми знакът на Обединителната църква, че в него присъстват и кръг и квадрат и точка, фигури, които изглеждат красиво. Допадна ми видеото, което беше пуснато за геометрията и фигурите -цветчета. Харесаха ми много схемите на дъската и нещо като задачи, някак си се почувствах като в училище и като че имах възможност да изучавам нещо, което ми е било мечта. Интересно е - съществува и сребърно и златно сечение. И в архитектурата - различните архитектурни форми се свързват със златно сечение. Също изучавахме за редицата на (Фибуначи), за числата, за получаването на числата чрез сбора на предишните две и за смисъла на 0 и 1.
Дадено беше по-подробно обяснение като анализ на това, как се получава. Допада ми, когато се каза за - следствието, което зависи от предисторията, като има може-би връзка и с различните видове сфери на дейност. И всяко нещо има причина, следствие и резултат. По такъв начин, може-би след като се знае това, може да помогне и във всекиднвния живот. . Хубаво е даден човек да успее с радост да твори и да се получи такава връзка на даване и получаване чрез изкуството. А целта за цялото е радостта дадена, раздадена на другите, може-би по начин, предаден с мотивация, че е за нещо красиво и това красивото ще направи другите нежни и добри, също мотивирани според нуждите си, познанието си. Дадения индивид си съставя план и после се осъществява задачата, така че да доставя радост както на себе си така и най-вече на другите.
Хубаво беше казано, че радостта на субекта идва от неговия обект, от неговия партньор. Поотделно, както и заедно, извършват действия, които ги правят щастливи, чувстват се добре заедно...Харесва ми това, че се каза - красотата се чувства, може-би по вътрешен начин, по скрит начин не толкова явен...Също се говореше за различните линии, форми и звукове, и че те са в хармония със целта, с общото, те са правилни и подредени...И когато е оценена красотата, тя се превръща в истинска красота, пак както за индивидуалното, така и ценена и от общото. Когато темата в дадено изкуство има определена цел и мотив, може-би се изпитва и едно приятно удовлетворение, стремеж към постигане на по-голямо нещо, на резултат и също спомагащите материали необходими за изпълнението. Допадна ми - стилът с цел, целта на цялото, което може-би включва надеждата и преодоляването на трудностите и единството, непроменливото и връщане към началото, към хубавото...И също, че красотата е определена и е свързана с любовта. А субекта дава любов, обекта връща красота. Божията Любов е в семейството, Тя живее там, и Бог и Любовта.пребивават там..Между членовете на едно семейство се проявява различен тип любов и характер. Може да се проявява тържественост, нежност, подкрепа, преданост и служене, Също като качествата на Бог. Харесва ми, че има и стриктна красота, и великодушна, милостива и нежна, мъжествена и женствена, сладка. И когато се наблюдава природата, тя излъчва тържествена красота, обгръщаща...
Също, че приложението се отнася към някаква цел, нещо което може да се използва, нещо полезно, приятно, което служи, което може да помогне, нещо, което може да стане мащабно или грандиозно...Изкуството както и може-би всички други науки са изградени от ясни принципи, може-би от ясни формули и правила, закони и възможности.
вторник, 7 февруари 2012 г.
Семейство и традиция
Впечатления
От минала събота
Хубаво би било да намерим своето място. Допадна ми казаното, да преосмислим живота си, да се очистим духовно и физически. И чрез желанието ни да творим добро, може да се намери добър изход от трудностите. Също да се очистим и от негативните емоции. Да има човек свое мнение. Хубаво е да се отбелязва традицията и да се съхранява. Интересно беше, че вярата има нужда по-скоро от практични действия, а науката от теоритични. Човек може да успее да има вътрешна чистота, може-би с помощта и на радостта, мирът и спокойствието. Също и че сами определяме към какво да се стремим. Да запитаме нашето сърце за нещата и да мислим положителни неща.
18.12.11г.
Допадна ми казаното за родителите, че дават живот на децата си и им показват истината и ги водят по пътя. Като се молим, можем да получим отговор на въпросите си. Хубаво е да станем любимите синове и дъщери на Бог. Хареса ми това, че вътрешните и външните родители могат да се обединят в любов. И следвайки Истинските Родители можем да се свържем с Бог. Също да наследим тяхното сърце и мироглед, техните идеи и всичко това да стане и наше. Много ми хареса казаното - да успеем да удържим победа, да извървим пътя си до Бог чрез Истинските Родители да намерим отечеството, мястото на любовта и всички да израснем нагоре. И ако четем нещо, можем да си го представяме като в картина.
От минала събота
Хубаво би било да намерим своето място. Допадна ми казаното, да преосмислим живота си, да се очистим духовно и физически. И чрез желанието ни да творим добро, може да се намери добър изход от трудностите. Също да се очистим и от негативните емоции. Да има човек свое мнение. Хубаво е да се отбелязва традицията и да се съхранява. Интересно беше, че вярата има нужда по-скоро от практични действия, а науката от теоритични. Човек може да успее да има вътрешна чистота, може-би с помощта и на радостта, мирът и спокойствието. Също и че сами определяме към какво да се стремим. Да запитаме нашето сърце за нещата и да мислим положителни неща.
18.12.11г.
Допадна ми казаното за родителите, че дават живот на децата си и им показват истината и ги водят по пътя. Като се молим, можем да получим отговор на въпросите си. Хубаво е да станем любимите синове и дъщери на Бог. Хареса ми това, че вътрешните и външните родители могат да се обединят в любов. И следвайки Истинските Родители можем да се свържем с Бог. Също да наследим тяхното сърце и мироглед, техните идеи и всичко това да стане и наше. Много ми хареса казаното - да успеем да удържим победа, да извървим пътя си до Бог чрез Истинските Родители да намерим отечеството, мястото на любовта и всички да израснем нагоре. И ако четем нещо, можем да си го представяме като в картина.
Решителност и спокойствие
Впечатления - бургас
В бургас ми допаднаха песните, хубаво беше, защото бяха повече и спокойни. Темата ми хареса, за националните месии. Също и въпросите, като : какво ни липсва или какво ни е нужно за да сме щастливи, такива въпроси според мен са много подходящи, както за индивидуален разговор, така и за група. За това как разбираме, как усещаме връзката си с Бог и какво можем или бихме искали да променим в себе си. И, че ни трябва обект, може-би партньор, човече, което да обичаме и чрез който да получим хубава връзка. Говореше се, че човек определя своето щастие, и може-би по такъв начин го определя, за да може да се почувства по-спокоен, не напрегнат, а да се чувства щастлив от това което прави и чрез това щастие от дейността му, да направи и другите радостни или да допълни информация, нещо от което други се нуждаят.
. Когато родителите наблюдават своите деца, те се чувстват щастливи. Допадна ми това, да нямаме граници за да обичаме, може-би безкрайно да обичаме, независимо всичко. Ние решаваме колко голямо ще е нашето щастие. Хубаво е да имаме надежда, надежда за нещо още-по добро, за реализиране на нещо още по-хубаво. Харесва ми това, да имаме връзка с братята и сестрите, с децата, със съпруга и съпругата и с родителя, да изживеем тези връзки, по такъв сърдечен начин. Звучи добре това да имаме или да си намерим представители. Да изградим и осъществим домашна църква, може-би там ще успяваме да се събираме много често и много повече. Също това, че месиите могат да посеят семената на абсолютната любов и да разрешат трудностите в семействата. И ние да имаме решимостта да се грижим, да представляваме цялото, решимостта да спасяваме.
В бургас ми допаднаха песните, хубаво беше, защото бяха повече и спокойни. Темата ми хареса, за националните месии. Също и въпросите, като : какво ни липсва или какво ни е нужно за да сме щастливи, такива въпроси според мен са много подходящи, както за индивидуален разговор, така и за група. За това как разбираме, как усещаме връзката си с Бог и какво можем или бихме искали да променим в себе си. И, че ни трябва обект, може-би партньор, човече, което да обичаме и чрез който да получим хубава връзка. Говореше се, че човек определя своето щастие, и може-би по такъв начин го определя, за да може да се почувства по-спокоен, не напрегнат, а да се чувства щастлив от това което прави и чрез това щастие от дейността му, да направи и другите радостни или да допълни информация, нещо от което други се нуждаят.
. Когато родителите наблюдават своите деца, те се чувстват щастливи. Допадна ми това, да нямаме граници за да обичаме, може-би безкрайно да обичаме, независимо всичко. Ние решаваме колко голямо ще е нашето щастие. Хубаво е да имаме надежда, надежда за нещо още-по добро, за реализиране на нещо още по-хубаво. Харесва ми това, да имаме връзка с братята и сестрите, с децата, със съпруга и съпругата и с родителя, да изживеем тези връзки, по такъв сърдечен начин. Звучи добре това да имаме или да си намерим представители. Да изградим и осъществим домашна църква, може-би там ще успяваме да се събираме много често и много повече. Също това, че месиите могат да посеят семената на абсолютната любов и да разрешат трудностите в семействата. И ние да имаме решимостта да се грижим, да представляваме цялото, решимостта да спасяваме.
Цел и мотивация
9.01.2012г.
Впечатления - лекция
Хареса ми песента, която беше пусната с корейските думи. Също филмът беше добре направен, като картина. Допадна ми това, че (от глава 4) Истинският Баща (искал) да се помоли на хълм.. в гора..може-би. И се молел в една малка стаичка (там) в църквата. Казано беше че Провидението има цикъл - 10 години в ОД, и изпращат мисионери в различни страни, държави и в такива комунистически страни. ( много хубаво щеше да е дори само един човек да е мисионер, сигурно ще се справи с това нелеко начинание, някак звучи гордо, вдъхновяващо, изпитателно). Хубаво беше казано за Субекта, че е вътрешният, старшият партньор. Че един бизнес може да започне, дори само от един струг. Добре би било човек да успее да излезе в океана, за да може да се справи с трудностите, както там, така и на сушата.
Създава се танцова група, облеклото на танцьорите показва корейската култура.
Ако целта е ясна и добра, ще се получат нещата много по бързо. Можем да преминем отвъд ограниченията, за да може Бог да работи с нас. Хубаво е да могат да се откриват нови области в океана и навсякъде.
Природата регулира височината си, за да стане “равна”. Има много неща, които изглеждат добре, но някои не са добри за сърцето. Добре би било да имаме ясно разбиране за себе си, а трудът, хубавия, завладяващия, вдъхновяващия е свързан с Бог - т.е. да работим нещо, което ще ни направи по уверени всеки ден, всеки път, изпълнени със знание, не само надежда, също радост от това, което вършим.
Да се върнем към Природата и сърцето си, така може-би ще можем да чуем Божието Слово. Ако всичко стане общо, ще бъде много добре. Важно е може-би, какво личността, може да даде на държавата, на другите. Да внимаваме какво избираме. Човек е добре да управлява себе си, преди да управлява света. Да знае какво е и кое е красивото, доброто и истинското за себе си, да знае от и в какво се чувства сигурен и спокоен, уверен и можещ, силен и успяващ.
Впечатления - лекция
Хареса ми песента, която беше пусната с корейските думи. Също филмът беше добре направен, като картина. Допадна ми това, че (от глава 4) Истинският Баща (искал) да се помоли на хълм.. в гора..може-би. И се молел в една малка стаичка (там) в църквата. Казано беше че Провидението има цикъл - 10 години в ОД, и изпращат мисионери в различни страни, държави и в такива комунистически страни. ( много хубаво щеше да е дори само един човек да е мисионер, сигурно ще се справи с това нелеко начинание, някак звучи гордо, вдъхновяващо, изпитателно). Хубаво беше казано за Субекта, че е вътрешният, старшият партньор. Че един бизнес може да започне, дори само от един струг. Добре би било човек да успее да излезе в океана, за да може да се справи с трудностите, както там, така и на сушата.
Създава се танцова група, облеклото на танцьорите показва корейската култура.
Ако целта е ясна и добра, ще се получат нещата много по бързо. Можем да преминем отвъд ограниченията, за да може Бог да работи с нас. Хубаво е да могат да се откриват нови области в океана и навсякъде.
Природата регулира височината си, за да стане “равна”. Има много неща, които изглеждат добре, но някои не са добри за сърцето. Добре би било да имаме ясно разбиране за себе си, а трудът, хубавия, завладяващия, вдъхновяващия е свързан с Бог - т.е. да работим нещо, което ще ни направи по уверени всеки ден, всеки път, изпълнени със знание, не само надежда, също радост от това, което вършим.
Да се върнем към Природата и сърцето си, така може-би ще можем да чуем Божието Слово. Ако всичко стане общо, ще бъде много добре. Важно е може-би, какво личността, може да даде на държавата, на другите. Да внимаваме какво избираме. Човек е добре да управлява себе си, преди да управлява света. Да знае какво е и кое е красивото, доброто и истинското за себе си, да знае от и в какво се чувства сигурен и спокоен, уверен и можещ, силен и успяващ.
Видове красота и реализъм
Да сменя накладките
Едно леко стягане на винчето, на кутийката и няколко настройки.
Може-би е хубаво по-честото подновяване на навиците, набавяне на нова информация, съставяне на планове и идеи,- неща, чрез които човека може да се развива и усъвършенства. Също вярвам, че е необходимо да се подновят и ограничат излищните, ненужни и напрегнати неща. А възстановяването на реда, спокойствието - вътре и вън, красивата подкрепа или нежното разбиране и слушане, водят до създаване на сигурност. Ще бъде важно да има малка помощ, за да успее човек да задържи както себе си, така и своята стабилност във връзките. Добре е да има и една възможна смяна към хубава, приятна обстановка, към различни вече оформени, макар и почти - характер, жест и мисъл...
Топчето пукна
От едно “пашкулче”, гумено или не, съществото зародило се в светлината или в някоя звезда горе, може да израсте, да излезе навън, на място където да развие своя характер, цели, предназначението си и това за което съществува. Топчето се раздвижва, пътува, търкаля се, лети нависоко...Има варианти - би могло да стане топче, но и топка - голяма, опитна, развита. Малкото също притежава мощност, слабо е и мъничко, но силно. Промъква се през тесни места, изкачва големи, трудни планини - и успява.
Търся човека
Човека, който е разбиращ, не толкова ученият, знаещият много и опитен, но този който знае, учи и усеща, грижи се и вътрешно..Опитва различни неща, пада, но после се изправя някак по-силен, по-весел от преди. Тази личност, която успява да даде от себе си нещо красиво на друг, подкрепя го (другият) при падането му, до него е, когато има нужда. Прегръща го, когато е тъжен или се чувства сам. Двамата си помагат много, дори имат възможността да станат едно цяло, двама различни хора, но като една личност - дясната и лявата, по-големия и по-малкия, като родителя и неговото дете. Бащата за мен е много голяма фигура в едно семейство, с главно С. Нежният и любящ баща от приказките, хванал за ръка своя син или дъщеря. Разхождат се някъде, работят заедно - двамата, забавляват се, учат се взаимно, помагат и се подкрепят, защитават се. Заедно създават сигурността, разказват си истории. Пътуват и търсят се за да опознаят себе си. Може-би търся човека от приказките, същият този - нежният, разбиращ, строгият, но моят баща - голямата фигура в семейството.
От 30.01.2012г. Впечатления от лекцията.
Видове красота и реализъм
Впечатления
Харесаха ми много южно-американските песни, така весели, движещи се...Допадна ми казаното, че когато субекта и обекта влязат във близка връзка, там се заражда красотата. А любовта и красотата са неразделни. Може-би е добре човек да се научи както да дава и приема (получава) любов, също така и красота. И за да можем да оценим красотата нужна ни е любовта, която да успеем да използваме, изразим, проявим към дадено нещо или някой. Бог определя целта, мотивацията и посоката, а субекта и обекта имат тази обща цел, която е дадена отначалото...Хубаво е, казано че няма сила, която да застане срещу любовта. Тя е емоционална. И целта, посоката и мотивацията са важни, за да може любовта да достигне до обекта и тогава може да се създаде укрепване, възстановяване и при двамата. Харесва ми, че не само пролетната топлота, но и зимната такава е форма на любов. Децата искат да зарадват своите родители - чрез изкуството индивида може да изрази възгледите си, а самата хармония излъчва красота.
Едно леко стягане на винчето, на кутийката и няколко настройки.
Може-би е хубаво по-честото подновяване на навиците, набавяне на нова информация, съставяне на планове и идеи,- неща, чрез които човека може да се развива и усъвършенства. Също вярвам, че е необходимо да се подновят и ограничат излищните, ненужни и напрегнати неща. А възстановяването на реда, спокойствието - вътре и вън, красивата подкрепа или нежното разбиране и слушане, водят до създаване на сигурност. Ще бъде важно да има малка помощ, за да успее човек да задържи както себе си, така и своята стабилност във връзките. Добре е да има и една възможна смяна към хубава, приятна обстановка, към различни вече оформени, макар и почти - характер, жест и мисъл...
Топчето пукна
От едно “пашкулче”, гумено или не, съществото зародило се в светлината или в някоя звезда горе, може да израсте, да излезе навън, на място където да развие своя характер, цели, предназначението си и това за което съществува. Топчето се раздвижва, пътува, търкаля се, лети нависоко...Има варианти - би могло да стане топче, но и топка - голяма, опитна, развита. Малкото също притежава мощност, слабо е и мъничко, но силно. Промъква се през тесни места, изкачва големи, трудни планини - и успява.
Търся човека
Човека, който е разбиращ, не толкова ученият, знаещият много и опитен, но този който знае, учи и усеща, грижи се и вътрешно..Опитва различни неща, пада, но после се изправя някак по-силен, по-весел от преди. Тази личност, която успява да даде от себе си нещо красиво на друг, подкрепя го (другият) при падането му, до него е, когато има нужда. Прегръща го, когато е тъжен или се чувства сам. Двамата си помагат много, дори имат възможността да станат едно цяло, двама различни хора, но като една личност - дясната и лявата, по-големия и по-малкия, като родителя и неговото дете. Бащата за мен е много голяма фигура в едно семейство, с главно С. Нежният и любящ баща от приказките, хванал за ръка своя син или дъщеря. Разхождат се някъде, работят заедно - двамата, забавляват се, учат се взаимно, помагат и се подкрепят, защитават се. Заедно създават сигурността, разказват си истории. Пътуват и търсят се за да опознаят себе си. Може-би търся човека от приказките, същият този - нежният, разбиращ, строгият, но моят баща - голямата фигура в семейството.
От 30.01.2012г. Впечатления от лекцията.
Видове красота и реализъм
Впечатления
Харесаха ми много южно-американските песни, така весели, движещи се...Допадна ми казаното, че когато субекта и обекта влязат във близка връзка, там се заражда красотата. А любовта и красотата са неразделни. Може-би е добре човек да се научи както да дава и приема (получава) любов, също така и красота. И за да можем да оценим красотата нужна ни е любовта, която да успеем да използваме, изразим, проявим към дадено нещо или някой. Бог определя целта, мотивацията и посоката, а субекта и обекта имат тази обща цел, която е дадена отначалото...Хубаво е, казано че няма сила, която да застане срещу любовта. Тя е емоционална. И целта, посоката и мотивацията са важни, за да може любовта да достигне до обекта и тогава може да се създаде укрепване, възстановяване и при двамата. Харесва ми, че не само пролетната топлота, но и зимната такава е форма на любов. Децата искат да зарадват своите родители - чрез изкуството индивида може да изрази възгледите си, а самата хармония излъчва красота.
Есета
Да сменя накладките
Едно леко стягане на винчето, на кутийката и няколко настройки.
Може-би е хубаво по-честото подновяване на навиците, набавяне на нова информация, съставяне на планове и идеи,- неща, чрез които човека може да се развива и усъвършенства. Също вярвам, че е необходимо да се подновят и ограничат излищните, ненужни и напрегнати неща. А възстановяването на реда, спокойствието - вътре и вън, красивата подкрепа или нежното разбиране и слушане, водят до създаване на сигурност. Ще бъде важно да има малка помощ, за да успее човек да задържи както себе си, така и своята стабилност във връзките. Добре е да има и една възможна смяна към хубава, приятна обстановка, към различни вече оформени, макар и почти - характер, жест и мисъл...
Топчето пукна
От едно “пашкулче”, гумено или не, съществото зародило се в светлината или в някоя звезда горе, може да израсте, да излезе навън, на място където да развие своя характер, цели, предназначението си и това за което съществува. Топчето се раздвижва, пътува, търкаля се, лети нависоко...Има варианти - би могло да стане топче, но и топка - голяма, опитна, развита. Малкото също притежава мощност, слабо е и мъничко, но силно. Промъква се през тесни места, изкачва големи, трудни планини - и успява.
Търся човека
Човека, който е разбиращ, не толкова ученият, знаещият много и опитен, но този който знае, учи и усеща, грижи се и вътрешно..Опитва различни неща, пада, но после се изправя някак по-силен, по-весел от преди. Тази личност, която успява да даде от себе си нещо красиво на друг, подкрепя го (другият) при падането му, до него е, когато има нужда. Прегръща го, когато е тъжен или се чувства сам. Двамата си помагат много, дори имат възможността да станат едно цяло, двама различни хора, но като една личност - дясната и лявата, по-големия и по-малкия, като родителя и неговото дете. Бащата за мен е много голяма фигура в едно семейство, с главно С. Нежният и любящ баща от приказките, хванал за ръка своя син или дъщеря. Разхождат се някъде, работят заедно - двамата, забавляват се, учат се взаимно, помагат и се подкрепят, защитават се. Заедно създават сигурността, разказват си истории. Пътуват и търсят се за да опознаят себе си. Може-би търся човека от приказките, същият този - нежният, разбиращ, строгият, но моят баща - голямата фигура в семейството.
Едно леко стягане на винчето, на кутийката и няколко настройки.
Може-би е хубаво по-честото подновяване на навиците, набавяне на нова информация, съставяне на планове и идеи,- неща, чрез които човека може да се развива и усъвършенства. Също вярвам, че е необходимо да се подновят и ограничат излищните, ненужни и напрегнати неща. А възстановяването на реда, спокойствието - вътре и вън, красивата подкрепа или нежното разбиране и слушане, водят до създаване на сигурност. Ще бъде важно да има малка помощ, за да успее човек да задържи както себе си, така и своята стабилност във връзките. Добре е да има и една възможна смяна към хубава, приятна обстановка, към различни вече оформени, макар и почти - характер, жест и мисъл...
Топчето пукна
От едно “пашкулче”, гумено или не, съществото зародило се в светлината или в някоя звезда горе, може да израсте, да излезе навън, на място където да развие своя характер, цели, предназначението си и това за което съществува. Топчето се раздвижва, пътува, търкаля се, лети нависоко...Има варианти - би могло да стане топче, но и топка - голяма, опитна, развита. Малкото също притежава мощност, слабо е и мъничко, но силно. Промъква се през тесни места, изкачва големи, трудни планини - и успява.
Търся човека
Човека, който е разбиращ, не толкова ученият, знаещият много и опитен, но този който знае, учи и усеща, грижи се и вътрешно..Опитва различни неща, пада, но после се изправя някак по-силен, по-весел от преди. Тази личност, която успява да даде от себе си нещо красиво на друг, подкрепя го (другият) при падането му, до него е, когато има нужда. Прегръща го, когато е тъжен или се чувства сам. Двамата си помагат много, дори имат възможността да станат едно цяло, двама различни хора, но като една личност - дясната и лявата, по-големия и по-малкия, като родителя и неговото дете. Бащата за мен е много голяма фигура в едно семейство, с главно С. Нежният и любящ баща от приказките, хванал за ръка своя син или дъщеря. Разхождат се някъде, работят заедно - двамата, забавляват се, учат се взаимно, помагат и се подкрепят, защитават се. Заедно създават сигурността, разказват си истории. Пътуват и търсят се за да опознаят себе си. Може-би търся човека от приказките, същият този - нежният, разбиращ, строгият, но моят баща - голямата фигура в семейството.
Абонамент за:
Публикации (Atom)