Впечатления - бургас
В бургас ми допаднаха песните, хубаво беше, защото бяха повече и спокойни. Темата ми хареса, за националните месии. Също и въпросите, като : какво ни липсва или какво ни е нужно за да сме щастливи, такива въпроси според мен са много подходящи, както за индивидуален разговор, така и за група. За това как разбираме, как усещаме връзката си с Бог и какво можем или бихме искали да променим в себе си. И, че ни трябва обект, може-би партньор, човече, което да обичаме и чрез който да получим хубава връзка. Говореше се, че човек определя своето щастие, и може-би по такъв начин го определя, за да може да се почувства по-спокоен, не напрегнат, а да се чувства щастлив от това което прави и чрез това щастие от дейността му, да направи и другите радостни или да допълни информация, нещо от което други се нуждаят.
. Когато родителите наблюдават своите деца, те се чувстват щастливи. Допадна ми това, да нямаме граници за да обичаме, може-би безкрайно да обичаме, независимо всичко. Ние решаваме колко голямо ще е нашето щастие. Хубаво е да имаме надежда, надежда за нещо още-по добро, за реализиране на нещо още по-хубаво. Харесва ми това, да имаме връзка с братята и сестрите, с децата, със съпруга и съпругата и с родителя, да изживеем тези връзки, по такъв сърдечен начин. Звучи добре това да имаме или да си намерим представители. Да изградим и осъществим домашна църква, може-би там ще успяваме да се събираме много често и много повече. Също това, че месиите могат да посеят семената на абсолютната любов и да разрешат трудностите в семействата. И ние да имаме решимостта да се грижим, да представляваме цялото, решимостта да спасяваме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар