Определянето на щастие

Националните месии

В бургас ми допаднаха песните, хубаво беше, защото бяха повече и спокойни. Темата ми хареса, за националните месии. Също и въпросите, като : какво ни липсва или какво ни е нужно за да сме щастливи, такива въпроси според мен са много подходящи, както за индивидуален разговор, така и за група.
За това как разбираме, как усещаме връзката си с Бог и какво можем или бихме искали да променим в себе си. И, че ни трябва обект, може-би партньор, човече, което да обичаме и чрез който да получим хубава връзка.
Говореше се, че човек определя своето щастие, и може-би по такъв начин го определя, за да може да се почувства по-спокоен, не напрегнат, а да се чувства щастлив от това което прави и чрез това щастие от дейността му, да направи и другите радостни или да допълни информация, нещо от което други се нуждаят.
Когато родителите наблюдават своите деца, те се чувстват щастливи. Допадна ми това, да нямаме граници за да обичаме, може-би безкрайно да обичаме, независимо всичко. Ние решаваме колко голямо ще е нашето щастие.
Хубаво е да имаме надежда, надежда за нещо още-по добро, за реализиране на нещо още по-хубаво. Харесва ми това, да имаме връзка с братята и сестрите, с децата, със съпруга и съпругата и с родителя, да изживеем тези връзки, по такъв сърдечен начин. Звучи добре това да имаме или да си намерим представители.
Да изградим и осъществим домашна църква, може-би там ще успяваме да се събираме много често и много повече. Също това, че месиите могат да посеят семената на абсолютната любов и да разрешат трудностите в семействата. И ние да имаме решимостта да се грижим, да представляваме цялото, решимостта да спасяваме.