Накъде

19.02.2012г.
Написано от Марта Бояджиева

Накъде сме тръгнали - Вяра

Песента на службата беше много успокояваща, вдъхваща надежда.
Семейното обещание, което се четеше е много полезно и добре за начало на деня, може-би това е вид доказателство, че всичко е възможно, и че могат да се изградят добри основи. Всеки един да успеява да създаде нещо ново, да стане най-добрия, красив и истински чрез връзките в семейството си. Членовете в това семейство се подпомагат, подкрепят и закрилят един друг. Заедно имат възможност да образуват мощна страна или място.
Добре би било да станем победители във всяко нещо. И също така е хубаво вярата да се преживява и в семейството, с родителя. Малкият човек да се научи чрез примера и чувството, не само чрез разума и заучени думи.
Стабилността в едно семейство, може да помогне за тази цел. А целта би могла да определи и насоката на сърцето, вътрешното, изначалното...
Вярата в нещо може да се опише и с думи, но не напълно. Тя е лична, тайна и съкровенна. Може-би е голям апартамент или малка стаичка, но вътре има много.
Както силата, не може да се опише, но съществува, обгръща и променя...
Добре е да даваме всичко от себе си - ценното в нас за другите, за целия свят, вселената и всичко...
Тук на земята подготвяме съзнанието, сърцето, развиваме характера си, получаваме решимост, стабилност, научаваме как да сме уверени в себе си и търпеливи. Подготвяме се също и за създаване на нещо още по-голямо и по-голямо, нещо неизмеримо.
Също така бихме могли да възстановим своята градина, в нея сигурно има поточета, цветя, дървета, горички и животни. Ние полагаме усилия, грижа, любов и още - за да израсте, да се развие и живее.
И така хубаво би било да се сбъднат мечтите, идеалите, да се сглобят малките части и да се възвърнат отново, може-би дори да се изградят вече в нов вид.