Вярата

Неделя 19.02.2012г.
Написано от Марта Бояджиева


Вярата или накъде сме тръгнали

Хареса ми на днешната служба, песента, която беше пусната, на Уитни Хюстън и Марая Кери, също и после Свещените песни.
Допадна ми казаното, че ако вярваме силно, могат да станат чудеса. Хубаво би било Небесните войници или (ние хората) да се бият в името на Бог.
Кои сме ние? Накъде отиваме?
Добре е да се молим за начало на деня, както и вечер. Също хубаво е проповедника да се моли за да получи вдъхновение.
Добре е темата (за която говорим примерно или пишем) да бъде изградена, устремена и спонтанна.
Ако човек е отворен към Божийте Думи, Бог има възможност да достигне до него.
Това, което е преживял даден човек е още по-ценно за споделяне, (отколкото предимното използване на книги и статии). Хубаво би било да разказваме на Бог, събитията, които ни се случват.
Допаднаха ми някои фрази, като различни идеи за развиване, като например: музикално училище, планини и гори.
Когато преживяваме тежки ситуации, можем да разберем кои и какви сме ние (всъщност).
Също така да имаме вяра, че каквото и да "дойде" към нас, то е най-доброто според Бог. А преживяванията ни издигат на по-високо ниво.
Сега са най-последните дни от последните дни. Въпроса е: Ще (или да) успеем ли да очистим сърцето си, да поправим грешките и какво ще правим преди и след това. Дали сме си простили, дали ли сме прошка и получили ли сме такава.
Истинският Баща желае да достигнем сърдечност и още много повече, като искрицата и диамантите, чистите и светещите.