Вдъхновение и нужда

Eсе



Имам хубави спомени още в началото, когато дойдох в посолството. Още преди време се надявах и се молех да срещна някой, който ще ми стане най-близък и с който ще сме като едно. Още в началните месеци, Ангел се отнасяше много хубаво, чувстваше се че беше някак вдъхновен от мен. Споделях му свои неща, той също много си споделяше и си разменяхме идеи, разсъждения. Грижеше се още от тогава, постепенно го възприех и то “силно” като че ли е моят загубен татко. Представях си, как би могло да бъде хубаво съжителството ни, евентуално.. Ходих и в Елин Пелин, там ми харесва най-много, спокойно е...Когато съм с него повече време, ми дава много сигурност и спокойствие и като че ли мога да споделя всичко с него и същевременно не може да се скрие нищо от него. Водеше ме там, където излиза, разхождахме се, правеше ми схеми по Принципа. Беше споменал, че не е много сърдечен и не обича да се прегръща и подобни неща и затова аз не съм го молила да ме прегърне. Но и така, когато сме заедно, чувствам, че е той - за който съм желала и мечтала, такъв, който да е най-близо да Бог. За това се надявах толкова много и толкова бързо дойде...Ангел има такова излъчване по което си личи и не може да се сбърка, също чрез неговите действия, отношения, мисли и жестове и отношението му към Божиите Думи, чувствата му и разсъжденията, начините по които обяснява - толкова много са близо до Бог.
Не отведнъж го почувствах, но го възприемах постепенно като баща. Бих желала да му кажа (казвам) татко, защото - първото е, че за мен той е много близо, мечтала съм за такъв татко на когото ще мога да споделям всичко и да разчитам на всичко и за всичко, на който ще успявам да му се покланям - така според мен, може-би ще се науча на търпение, дисциплина и вяра. Другото е, че самият е така нежен и грижещ и сърцат, подкрепящ и с поглед подкрепя. Сигурно винаги е до мен и ме подкрепя отнякъде и близо, но аз не го чувствам духовно, така както той мен.
Още от детските си години си спомням, като че ли вярвах в Божественото без да съм чела нещо. Искаше ми се да намеря нещо или някой, за да успея да бъда до Бог и това Божествено, до хубавото, сияещото до Космоса и вдъхновението и се нуждаех от такова едно хубаво спокойствие и добра сигурност. Когато съм с ангел чувствала съм се като в люлка, така успокоява и се докосвам дори и за малко до това хубавото. Представяла съм си преди, как с Бог се разхождаме, как съм го хванала и обикаляме навсякъде, незнам с какви думи мога да опиша, дори и това може да не е точно, но аз не съм си представяла как изглежда Бог - незнам, но усещането преди беше някак различно от сегашния свят в който сме и съществуваме някак си. Като че съм на друго място и друго време, без да мога да опиша. Ангел има много сила, може да “премести” всичко, понякога енергията му е толкова много и силна, и погледа му свети, също както на “другото” място някъде, и там така свети....