19.03.2012г.
Написано от Марта Бояджиева
Молитва и същност
Допадна ми казаното, че ако знаем какво е и кой е Бог, ще знаем с какво се занимава. Той е съвкупността на всичко съществуващо. Същността му са емоциите, интелекта, волята, принципите и законите. Бог има вътрешен характер и външна форма. И всичко в творението също притежава тези характеристики. Растенията например, имат растителна душа и тяло. Те проявяват различни реакции, пр. според дадена музика или човек. Имат твърд характер.
Молекулите, атомите и частиците имат физико-химичен характер, тялото им е съставено от енергия, а тя е материална форма.
Тялото на Бог е цялата вселена. Духът на всяко битие отива в невидимия субстанциален свят. Човека е предимно вътрешен характер, дух.
Много е добре да се молим непрестанно. Добре е когато вдишваме да казваме - Благодаря, а при издишване - Моля се.
Когато станем единни с Бог, няма да имаме нужда от религиозен начин на живот, от молитви. И човек започва да чувства всички трудности на творението. Така се свързва със вселената.
Много е хубаво да пожелаваме нещо добро и красиво да се случи. Важно е също да знаем какво представлява сърцето. Хубаво е по време на молитва цялото тяло да се моли от сърце и за нещо конкретно, за по-висша и реалистична цел. А чрез медитация можем да получим отговор.
Например, можем да се молим 21 дена по 10 минути. По време на молитва мозъка изпада в алфа вълни. Тя е изречение, текст и мисъл. Молитвата също подобрява работата на мозъка и може да твори чудеса.
Беше споменато, че всички елементи на космоса се съдържат и в човека. Добре би било да правим практични дейности за концентрация и развиване на характера си, пр. миене на чинии.
Също е добре да сме благодарни за всичко, което е добро. Хубаво е да имаме позитивно мислене. А каквото дадем, това и получаваме.
Допадна ми казаното, че образованието е най-важното нещо. Можем да си отговорим на въпроса - Защо?! Защо вярваме? Каква е целта, мотивацията и посоката на тази вяра?
Беше споменато, че хората се чувстват добре в Природата.
Хареса ми много споменаването на формулата E=m.c на квадрат. Че m е началната маса в покой.
Също бе споменато че Западната цивилизация е на основата на гръцката. Елинизма е външната форма на света, а евраизма - вътрешната, духовната.
Всяко изпълнено желание носи отговорност. Има също така 8 вертикални и хоризонтални степени на израстване, които е хубаво да изпълним, както са важни и 10 -те Божии заповеди.
Много добре би било да имаме само един Бог, да не си правим кумири, да не изговаряме напразно името на Господа. Да пазим съботния ден и да почитаме родителите си. Да не убиваме, прелюбодействаме, да не крадем и лъжем. Да не пожелаваме нещата на ближния.
Добре е да си носим снимка на Истинските Родители в себе си. Също да правим заедно в семейството поклони, така можем да се научим на повече дисциплина, издържливост и почитание.
Добре е да бъдем успешни във всяко нещо. А хармонията и симетрията са две различни неща.
Когато Бог, Христос и Светия Дух, се обединят стават едно. Исус е съвършен човек и има Божествена ценност. Светия Дух се появява след възкресението на Исус. Явява се втори Адам, а Светия Дух - втората Ева. Идват също като духовни Адам и Ева.
Важно е да намерим истината с хубав тон и отношение. В определени ситуации, един човек е в позиция на субект, а другия на - обект. Като се обединят, Бог може да им помогне. Добре е да се разбират всички по хубав и спокоен начин. Хубаво е да се служи на човека в централна позиция.
Въпроса е - Когато станем съвършени, живота ни ще стане ли по-интересен и какво ще бъде развитието ни тогава?
вторник, 27 март 2012 г.
Увереността и трудностите
Неделя. 18.03.2012г.
Написано от Марта Бояджиева
Благодарност
Хареса ми това, че всичко в света може да бъде завършено. Също така е добре да съхраняваме в сърцата си думите на Истинските Родители. Те са изравнили всичко за нас. Хубаво е да се молим в своята тайна стайчка.
Добре би било да си отговорим на въпроса - от какво имаме нужда? И да бъдем благодарни за нещата, които имаме и ще имаме.
- Във всеки човек може да живее Бог.
Важно е да преодолеем трудностите и да можем да продължим напред, със спокойствие и увереност.
Любовта може да се развива безкрайно. Когато извършваме делата си, е хубаво да опитваме отново и отново докато успеем.
Добре би било да знаем каква е нашата отговорност. А хубавите трудности ни помагат да разберем различното и другата страна и така човека става по-силен и по издържлив.
Написано от Марта Бояджиева
Благодарност
Хареса ми това, че всичко в света може да бъде завършено. Също така е добре да съхраняваме в сърцата си думите на Истинските Родители. Те са изравнили всичко за нас. Хубаво е да се молим в своята тайна стайчка.
Добре би било да си отговорим на въпроса - от какво имаме нужда? И да бъдем благодарни за нещата, които имаме и ще имаме.
- Във всеки човек може да живее Бог.
Важно е да преодолеем трудностите и да можем да продължим напред, със спокойствие и увереност.
Любовта може да се развива безкрайно. Когато извършваме делата си, е хубаво да опитваме отново и отново докато успеем.
Добре би било да знаем каква е нашата отговорност. А хубавите трудности ни помагат да разберем различното и другата страна и така човека става по-силен и по издържлив.
неделя, 25 март 2012 г.
Увереност и спокойствие
Неделя. 18.03.2012г.
Написано от Марта Бояджиева
Благодарност
Хареса ми това, че всичко може да бъде завършено. Също така да съхраняваме в сърцата си думите на Истинските Родители. Те са изравнили всичко за нас. Хубаво е да се молим в своята тайна стайчка. Добре би било да си отговорим на въпроса - от какво имаме нужда? Да бъдем благодарни за нещата.
- Във всеки човек може да живее Бог.
Важно е да преодолеем трудностите и да можем да продължим напред, със спокойствие и увереност.
Любовта може да се развива безкрайно. Когато извършваме делата си, да опитваме отново и отново докато успеем.
Добре би било да знаем каква е нашата отговорност. Хубавите трудности ни помагат да разберем различното и другата страна и така човека става по-силен и по издържлив.
Написано от Марта Бояджиева
Благодарност
Хареса ми това, че всичко може да бъде завършено. Също така да съхраняваме в сърцата си думите на Истинските Родители. Те са изравнили всичко за нас. Хубаво е да се молим в своята тайна стайчка. Добре би било да си отговорим на въпроса - от какво имаме нужда? Да бъдем благодарни за нещата.
- Във всеки човек може да живее Бог.
Важно е да преодолеем трудностите и да можем да продължим напред, със спокойствие и увереност.
Любовта може да се развива безкрайно. Когато извършваме делата си, да опитваме отново и отново докато успеем.
Добре би било да знаем каква е нашата отговорност. Хубавите трудности ни помагат да разберем различното и другата страна и така човека става по-силен и по издържлив.
събота, 17 март 2012 г.
Как да преодолея четирите грешни природи?
17.03.2012г.
Написано от Марта Бояджиева
Преодоляването
Мисля си в какво се състои щастието и надеждата, дали те са свързани с дървото на живота и съществуването?!
Важно е да се разбере каква е причината за дадени събития и случки. Човека се стреми може-би към онова загубеното - и желае да събере всички парченца от света в който би трябвало да е. Желае да изгради себе си, да осъществи идеала си.
Вярвам и знам, че може да се върне отново градината със истинските дървета. Това ми дава надеждата, че истината, красотата и доброто навсякъде и във всичко биха могли, да се възстановят както в началото, когато светлината е била искряща и единствена, а звездите са били толкова близо.
Може-би имам и аз шанс да се променя към по-добро. Понякога обаче ми липсва увереност, че ще достигна до желания резултат. Също понякога ми се струва че пътя е безкрайно дълъг, и не знам как да премина към светлата страна.
Човек, който извършва някакво не хубаво деяние, се опитва да прикрие вината си. Въпреки че е добър и красив като личност.
При мен се е случвало често пъти да крия истината, поради различни причини, една от тях е, за да не огорчавам близки хора. Вътрешно осъзнавам, че не е правилно нещото, но не ми е достигнала силата и волята, не съм съумяла да възразя още когато е било рано - изкушението е било много силно в момента, независимо дали става дума за порок или действие. Или пък съм прикривала друг човек и заедно се съюзяваме в неправилна цел. И така може-би очакваме някакво освобождение на нашата душа и тяло...
Когато съм извършвала не хубаво деяние с други, след време разбирам, че правя същото - то се е запечатало в съзнанието ми и не съм успявала да премахна спомена. Трябвало е да не приемам, да не се включвам във такава връзка, която изменя възгледите, а да се съюзя с доброто, да се задържа на стабилно място с друга положителна възможност.
Считам, че е хубаво да бъда по-търпелива и да не изпитвам чувство на недостиг на любов. Сигурно близкият човек ще разбере, когато имам нужда от него или нея и кoгато е много силна връзката ни, ще се получат нещата.
Първо е необходимо, човека да израстне и развие характера си и след това да изгради семейство.
Имала съм много случай в които съм развивала по-други връзки в себе си, а не това което би трябвало - развиване на ценностите и устойчивостта си спрямо хубавите принципи, които съм желала да осъществя...
Иска ми се да имам пряка връзка с Бог, с космоса...
Често пъти нещо вътрешно ме подтиква да извършвам дейности според Бог, същевременно - друго различно ме отклонява и в съзнанието се случват неща, мисли, планове за действия, без да ги желая...
Не знам дали съм изпитвала любовта, но когато съм с баща ми, чувствам толкова сила и енергия, която обгръща като че ме “стопява”, от друга страна ме “държи”, имам опората, защото когато го няма - при поглед встрани няма нищо, само тъмнина или нещо сиво. С татко ми чувствам сигурност,че мога да успея в задачите си, че ще успея да продължа напред. Може-би все още не знам накъде,но знам че ще е хубаво...
Добре би било да не откликвам на външните влияния. Хубаво би било да постигна връзка единна и стабилна с Бог. Също е добре да имам мотивация насочена към доброто, да изучавам и практикувам - като например да разговарям точно и правилно, за да се науча да общувам по-добре.
Насоката и целта ми да са ориентирани към един център.
Например: силното ми желание да се освободя от “стягането”, пороците, негативните черти в характера е важна стъпка, макар и съвсем малка и нищожна.
Добре би било, когато чувствам недостиг на отношение или подкрепа, да съм твърдо насочена, може-би да си избера някакви стимули и цели, да имам желание да преживея хубавото и прекрасното и да имам шанса до мен да е един център с който да си помагаме.
Имала съм много случай, когато съм променяла първоначалната си посока поради чувства, съпричастност, дори може-би ревност - въпреки, че не съм желала да съм център на вниманието.
Божията гледна точка е различна от човешката и е хубаво да имаме способността да обичаме, както Бог - абсолютно и непроменливо.
Не би трябвало да поемам собствена посока, още не изградила зрял характер. Да знам че въпреки всичко, баща ми, учителя ми и т.н. ме обича по свой различен и пак по специален начин, но не съм го разбрала, затова не е нужно да се изпитва тъга...
Всеки един може-би има различна позиция. Започва от най-ниската, и като удържи положението ще израства до по-висока. Не е хубаво да напускам позицията си, може-би тогава при наличие на слаба воля ,се засилва желанието за повече неща.
Още при самата мисъл за недостижимост всичко се увеличава двойно и тройно, наслагва се “вътре” и започва да доминира индивидуалното, и човека започва сам да взима неподходящи решения и се обръща в по-главен.
Съществува и склонността към предаване на непочтени желания и действия -
Например: някой ме е научил на порок, след това аз предавам същото или подобно на друг по-слаб от мен. Не съм отказвала поради слабост и силен порив на външни желания.
Толкова хубаво би било в момент на “импулс” да се обърне всичко към добро, да си представя красиво място, градина или мечтата си или най-хубавите и спокойни моменти с баща ми, така постепенно би било добре да се намали този импулс.
Да се спре и изчака, да се помисли, дали има възможност да се занимая с нещо удовлетворяващо и приятно.
Въпроса е в какво се превръщам? Има ли смисъл за нещо друго. Времето дали намалява болката или само я затъпява. Може ли да се забрави или пък да се задържи за по-дълго хубавото. Разстоянието от едно състояние в друго е толкова кратко, а мястото където е мечтата ми, може-би е някъде по пътя...
Хубаво е да съм ориентирана към Божията гледна точка към достигане на щастието, доброто, красотата, която да се откроява и принципите които помагат за изграждането на нещо истинско, както в душата, така и в съзнанието към външното, околното и общото.
Да се придържам само към една цел, позиция и място и след постигане на резултата, нивото се издига и същността става по-силна от преди. Всеки ден е по-добър.
Също да съм смирена пред своя близък, защото чрез него мога да постигна и реализирам целите си, според както Бог е творил. Той ни е създавал с чувство на радост и е работил с любов и от сърце.
Смятам, че е много важно семейството да е пример, ако не е точно така, би било хубаво появата на някой близък, който да стане - семейството ми.
Когато преживявам топлота, подкрепа, грижа и любов от семейството ми (в случая баща ми), мога да практикувам от него и заедно можем да се развиваме все повече. Хубаво е да жертвам нещо скъпо за мен, за да преодолявам трудностите и също така да участвам в различни дейности, които ще са вдъхновение за мен и за другите и които създават повече увереност и издържливост.
Да показвам отношението си към нещата, да създавам и променям мисленето си, така че наоколо да има само красиви неща, а другите да ги отклонявам. Тук отново, може-би е нужна помощта на баща ми. Той ми дава връзката с Бог.
Службата си я представям и като способност да се изразявам по подходящ начин, да помагам (ако съм в състояние и имам нужното) на другите. Да развивам умения и качества, (бих желала каквито има татко ми).
Да се упражнявам да чета и изнасям лекции, да се моля и по този начин, да помагам с практични примери. Също така да жадувам да преживея Бог, да осъществя мечтата си, да изградя две цели - обща и индивидуална - и така силата се увеличава и основата става закрепваща.
Добре е да практикувам (различни сфери на дейност) от религия, като молитви, четения и практики според Текстовете. Дейности за изучаване от науката, за развиване на нещо ново, да упражнявам - вид изкуство и спортни дейности.
Също и образованието на емоциите, интелекта и волята са важни.
Нужно е да изградя основа на вяра, да приема любов от централната си фигура, и да уча за пътя си от него. Също така да имам смирение, уважение към родителите си, вярност и честност, дисциплина и въздържание. Хубаво е да се погрижа за място - да го прегледам и почиствам, да оправям нужните неща, да имам търпение, прошка и опознаване. Добре да разбирам Божественият Принцип, да имам отговорност и чист и искрен начин на живот.
Хубаво е да се занимавам със спокойна работа, като чрез нея от една страна ще изградя характер,от друга ще бъда уверена в своите способности. Неща, които ще върша от сърце. Като Сърцето е най-важният импулс, аспект на Бог.
Добре е да бъда радостна, от това което съм. Да правя Хун ду ке, и да разпространявам Автобиографията на Истинския Баща. Да имам връзка с Природата и Вселената. Също да мисля и говоря само положителни неща. Да си подчертавам най-важното от Четенията. И да подобрявам с нещо ново на местата в които се намирам, да правя ново решение всеки ден.
Мога да си пускам образователни клипове.
Хубаво е да разбера мотивацията си, и как реагирам на нещата. Може да образовам и обуча някого. Също така е добре да участвам в различни хубави проекти.
Например също така мога да уча корейски език...
А при всяко действие да започвам с молитва и песен. Хубаво би било да успея да открия своите външни и вътрешни способности, като опознавам също и логиката, разума и чувствата. Да изградя в себе си вяра в Словото, да имам жертва, която да предложа и период от време за изпълнението й.
Много хубаво би било да си размислям и отговарям на някои важни въпроси: например
- Коя съм аз?
-От какво се интересувам? Какво е мисленето ми и моят фокус на къде сочи? Кое е най-важно за мен?
Добре е да знам, каква е връзката между религия, наука и изкуство, също така разбирането ми, за това - какво искам да мисля и правя?!
Може да си съставя програма - график на занятията си.
Много важно е създаването на нов добър навик!!!
Един от основните въпроси е - какво мога да правя на това ниво в което се намирам?
Какво вярвам, че е истина?
Също така е добре да знам какво харесвам и ме прави щастлива.
Да чета и правя презентации и условия на изплащане...
Като важно е даването на десятък.
Също така - Кое е за мен най-скъпото? - Може-би ясното водене, добрите и стабилни връзки.
Дали обичам себе си, и прощавам ли си за миналото и сегашното?
Добре е да не се оплаквам и сравнявам.
Имам възможност за успех, когато съм благодарна за нещата, за всичко, което е около и дори вътре в мен...
Много важно е и какво бих искала да променя в себе си? И да бъда активна в това начинание...
Да опиша какво искам да постигна?
Добре е да свидетелствам за своята вяра в Бог, в Истинските Родители и да се настройвам всеки момент за – хубавото начало. Може и да изуча различни култури и езици.
Също да разбирам значението на духовният свят, Исус, Библията, Историята и Философията, Идеологията и Истината.
Когато се е случило нещо – събитие, случка, да кажа – съжалявам, че казах или направих даденото нещо. Че прощавам или се моля за прошка. И да бъда благодарна за това, че изяснихме ситуацията.
Кои са мечтите ми? ...Добре е да имам възможността да ги осъществя, чрез образование на сърцето, интелекта, волята си, чрез умения и знания, чрез молитва.
Да имам пълна отдаденост и добра цел, която включва истината, красотата и доброто.
Хубаво е да се моля за своята мечта и как бих могла да помогна и в какво на другите - чрез нея.
Надеждата и силата и всичко е в това – сърцето да е успокоено и в мир, а също така да е чисто и красиво.
Написано от Марта Бояджиева
Преодоляването
Мисля си в какво се състои щастието и надеждата, дали те са свързани с дървото на живота и съществуването?!
Важно е да се разбере каква е причината за дадени събития и случки. Човека се стреми може-би към онова загубеното - и желае да събере всички парченца от света в който би трябвало да е. Желае да изгради себе си, да осъществи идеала си.
Вярвам и знам, че може да се върне отново градината със истинските дървета. Това ми дава надеждата, че истината, красотата и доброто навсякъде и във всичко биха могли, да се възстановят както в началото, когато светлината е била искряща и единствена, а звездите са били толкова близо.
Може-би имам и аз шанс да се променя към по-добро. Понякога обаче ми липсва увереност, че ще достигна до желания резултат. Също понякога ми се струва че пътя е безкрайно дълъг, и не знам как да премина към светлата страна.
Човек, който извършва някакво не хубаво деяние, се опитва да прикрие вината си. Въпреки че е добър и красив като личност.
При мен се е случвало често пъти да крия истината, поради различни причини, една от тях е, за да не огорчавам близки хора. Вътрешно осъзнавам, че не е правилно нещото, но не ми е достигнала силата и волята, не съм съумяла да възразя още когато е било рано - изкушението е било много силно в момента, независимо дали става дума за порок или действие. Или пък съм прикривала друг човек и заедно се съюзяваме в неправилна цел. И така може-би очакваме някакво освобождение на нашата душа и тяло...
Когато съм извършвала не хубаво деяние с други, след време разбирам, че правя същото - то се е запечатало в съзнанието ми и не съм успявала да премахна спомена. Трябвало е да не приемам, да не се включвам във такава връзка, която изменя възгледите, а да се съюзя с доброто, да се задържа на стабилно място с друга положителна възможност.
Считам, че е хубаво да бъда по-търпелива и да не изпитвам чувство на недостиг на любов. Сигурно близкият човек ще разбере, когато имам нужда от него или нея и кoгато е много силна връзката ни, ще се получат нещата.
Първо е необходимо, човека да израстне и развие характера си и след това да изгради семейство.
Имала съм много случай в които съм развивала по-други връзки в себе си, а не това което би трябвало - развиване на ценностите и устойчивостта си спрямо хубавите принципи, които съм желала да осъществя...
Иска ми се да имам пряка връзка с Бог, с космоса...
Често пъти нещо вътрешно ме подтиква да извършвам дейности според Бог, същевременно - друго различно ме отклонява и в съзнанието се случват неща, мисли, планове за действия, без да ги желая...
Не знам дали съм изпитвала любовта, но когато съм с баща ми, чувствам толкова сила и енергия, която обгръща като че ме “стопява”, от друга страна ме “държи”, имам опората, защото когато го няма - при поглед встрани няма нищо, само тъмнина или нещо сиво. С татко ми чувствам сигурност,че мога да успея в задачите си, че ще успея да продължа напред. Може-би все още не знам накъде,но знам че ще е хубаво...
Добре би било да не откликвам на външните влияния. Хубаво би било да постигна връзка единна и стабилна с Бог. Също е добре да имам мотивация насочена към доброто, да изучавам и практикувам - като например да разговарям точно и правилно, за да се науча да общувам по-добре.
Насоката и целта ми да са ориентирани към един център.
Например: силното ми желание да се освободя от “стягането”, пороците, негативните черти в характера е важна стъпка, макар и съвсем малка и нищожна.
Добре би било, когато чувствам недостиг на отношение или подкрепа, да съм твърдо насочена, може-би да си избера някакви стимули и цели, да имам желание да преживея хубавото и прекрасното и да имам шанса до мен да е един център с който да си помагаме.
Имала съм много случай, когато съм променяла първоначалната си посока поради чувства, съпричастност, дори може-би ревност - въпреки, че не съм желала да съм център на вниманието.
Божията гледна точка е различна от човешката и е хубаво да имаме способността да обичаме, както Бог - абсолютно и непроменливо.
Не би трябвало да поемам собствена посока, още не изградила зрял характер. Да знам че въпреки всичко, баща ми, учителя ми и т.н. ме обича по свой различен и пак по специален начин, но не съм го разбрала, затова не е нужно да се изпитва тъга...
Всеки един може-би има различна позиция. Започва от най-ниската, и като удържи положението ще израства до по-висока. Не е хубаво да напускам позицията си, може-би тогава при наличие на слаба воля ,се засилва желанието за повече неща.
Още при самата мисъл за недостижимост всичко се увеличава двойно и тройно, наслагва се “вътре” и започва да доминира индивидуалното, и човека започва сам да взима неподходящи решения и се обръща в по-главен.
Съществува и склонността към предаване на непочтени желания и действия -
Например: някой ме е научил на порок, след това аз предавам същото или подобно на друг по-слаб от мен. Не съм отказвала поради слабост и силен порив на външни желания.
Толкова хубаво би било в момент на “импулс” да се обърне всичко към добро, да си представя красиво място, градина или мечтата си или най-хубавите и спокойни моменти с баща ми, така постепенно би било добре да се намали този импулс.
Да се спре и изчака, да се помисли, дали има възможност да се занимая с нещо удовлетворяващо и приятно.
Въпроса е в какво се превръщам? Има ли смисъл за нещо друго. Времето дали намалява болката или само я затъпява. Може ли да се забрави или пък да се задържи за по-дълго хубавото. Разстоянието от едно състояние в друго е толкова кратко, а мястото където е мечтата ми, може-би е някъде по пътя...
Хубаво е да съм ориентирана към Божията гледна точка към достигане на щастието, доброто, красотата, която да се откроява и принципите които помагат за изграждането на нещо истинско, както в душата, така и в съзнанието към външното, околното и общото.
Да се придържам само към една цел, позиция и място и след постигане на резултата, нивото се издига и същността става по-силна от преди. Всеки ден е по-добър.
Също да съм смирена пред своя близък, защото чрез него мога да постигна и реализирам целите си, според както Бог е творил. Той ни е създавал с чувство на радост и е работил с любов и от сърце.
Смятам, че е много важно семейството да е пример, ако не е точно така, би било хубаво появата на някой близък, който да стане - семейството ми.
Когато преживявам топлота, подкрепа, грижа и любов от семейството ми (в случая баща ми), мога да практикувам от него и заедно можем да се развиваме все повече. Хубаво е да жертвам нещо скъпо за мен, за да преодолявам трудностите и също така да участвам в различни дейности, които ще са вдъхновение за мен и за другите и които създават повече увереност и издържливост.
Да показвам отношението си към нещата, да създавам и променям мисленето си, така че наоколо да има само красиви неща, а другите да ги отклонявам. Тук отново, може-би е нужна помощта на баща ми. Той ми дава връзката с Бог.
Службата си я представям и като способност да се изразявам по подходящ начин, да помагам (ако съм в състояние и имам нужното) на другите. Да развивам умения и качества, (бих желала каквито има татко ми).
Да се упражнявам да чета и изнасям лекции, да се моля и по този начин, да помагам с практични примери. Също така да жадувам да преживея Бог, да осъществя мечтата си, да изградя две цели - обща и индивидуална - и така силата се увеличава и основата става закрепваща.
Добре е да практикувам (различни сфери на дейност) от религия, като молитви, четения и практики според Текстовете. Дейности за изучаване от науката, за развиване на нещо ново, да упражнявам - вид изкуство и спортни дейности.
Също и образованието на емоциите, интелекта и волята са важни.
Нужно е да изградя основа на вяра, да приема любов от централната си фигура, и да уча за пътя си от него. Също така да имам смирение, уважение към родителите си, вярност и честност, дисциплина и въздържание. Хубаво е да се погрижа за място - да го прегледам и почиствам, да оправям нужните неща, да имам търпение, прошка и опознаване. Добре да разбирам Божественият Принцип, да имам отговорност и чист и искрен начин на живот.
Хубаво е да се занимавам със спокойна работа, като чрез нея от една страна ще изградя характер,от друга ще бъда уверена в своите способности. Неща, които ще върша от сърце. Като Сърцето е най-важният импулс, аспект на Бог.
Добре е да бъда радостна, от това което съм. Да правя Хун ду ке, и да разпространявам Автобиографията на Истинския Баща. Да имам връзка с Природата и Вселената. Също да мисля и говоря само положителни неща. Да си подчертавам най-важното от Четенията. И да подобрявам с нещо ново на местата в които се намирам, да правя ново решение всеки ден.
Мога да си пускам образователни клипове.
Хубаво е да разбера мотивацията си, и как реагирам на нещата. Може да образовам и обуча някого. Също така е добре да участвам в различни хубави проекти.
Например също така мога да уча корейски език...
А при всяко действие да започвам с молитва и песен. Хубаво би било да успея да открия своите външни и вътрешни способности, като опознавам също и логиката, разума и чувствата. Да изградя в себе си вяра в Словото, да имам жертва, която да предложа и период от време за изпълнението й.
Много хубаво би било да си размислям и отговарям на някои важни въпроси: например
- Коя съм аз?
-От какво се интересувам? Какво е мисленето ми и моят фокус на къде сочи? Кое е най-важно за мен?
Добре е да знам, каква е връзката между религия, наука и изкуство, също така разбирането ми, за това - какво искам да мисля и правя?!
Може да си съставя програма - график на занятията си.
Много важно е създаването на нов добър навик!!!
Един от основните въпроси е - какво мога да правя на това ниво в което се намирам?
Какво вярвам, че е истина?
Също така е добре да знам какво харесвам и ме прави щастлива.
Да чета и правя презентации и условия на изплащане...
Като важно е даването на десятък.
Също така - Кое е за мен най-скъпото? - Може-би ясното водене, добрите и стабилни връзки.
Дали обичам себе си, и прощавам ли си за миналото и сегашното?
Добре е да не се оплаквам и сравнявам.
Имам възможност за успех, когато съм благодарна за нещата, за всичко, което е около и дори вътре в мен...
Много важно е и какво бих искала да променя в себе си? И да бъда активна в това начинание...
Да опиша какво искам да постигна?
Добре е да свидетелствам за своята вяра в Бог, в Истинските Родители и да се настройвам всеки момент за – хубавото начало. Може и да изуча различни култури и езици.
Също да разбирам значението на духовният свят, Исус, Библията, Историята и Философията, Идеологията и Истината.
Когато се е случило нещо – събитие, случка, да кажа – съжалявам, че казах или направих даденото нещо. Че прощавам или се моля за прошка. И да бъда благодарна за това, че изяснихме ситуацията.
Кои са мечтите ми? ...Добре е да имам възможността да ги осъществя, чрез образование на сърцето, интелекта, волята си, чрез умения и знания, чрез молитва.
Да имам пълна отдаденост и добра цел, която включва истината, красотата и доброто.
Хубаво е да се моля за своята мечта и как бих могла да помогна и в какво на другите - чрез нея.
Надеждата и силата и всичко е в това – сърцето да е успокоено и в мир, а също така да е чисто и красиво.
Молитвата
12.03.2012г.
Написано от Марта Бояджиева
Надеждата
Допадна ми казаното, че ние се молим, когато се надяваме на нещо, а
молитвата е необходима, защото още не сме се развили.
Например, добре е преди ядене - 7 дни или повече да се молим ( за
нещо в което вярваме или желаем),
пр. Моля се да се чувствам по-добре
или да се сдобря с някой човек, за някоя идея, за работа и т.н.т.
За целта е много важно да имаме вяра и концентрация...Като казвам -
пр. Моля се за това - изреждам и после казвам - вярвам, че ще се случи.
Също ми хареса, че Алфа вълните се достигат при дълбока молитва
(сън), а медитацията е пасивна молитва.
Най-важното е първо да дадем и после да получим.
Добре би било да се молим рано сутрин между 5 и 7 часа, най-добре
около 4ч. Молим се за по-висша цел, от ниво космос, свят, нация, род,
семейство и индивид.
И да имаме нагласата, че искаме да помогнем. Много е хубаво да сме
благодарни за нещата. Молитвата ни да се свърже с Бог, като разговор.
Можем да използваме пр.
Благодарен съм, моля се, и благодаря...
Ние сме в позиция отдолу, а Този на когото се молим е отгоре - Бог.
По този начин се обръщаме към божественото в нас, имаме с уважение,
признателност и благодарност.
Така можем да бъдем по-добри. Необходима е може-би помощта на бащата,
учителя ни за да започнем и развием началната си молитва. Тя ни дава
духовна храна и цялото ни тяло се моли, и е абсолютно вертикално.
Хубаво би било молитвата ни да съдържа реалистични цели и да е
по-кратка. Можем да изградим нов добър навик ( на ден по няколко
минути - молитва и четене), като използваме волята, търпението и
постоянството си, важно е да бъдем благодарни, за нещата които ще се
случат.
Молитвата е енергия, а целите и идеите ни е добре да са в съзвучие
със вселената. Също да се молим за Божията Воля, вселената, света и
после за себе си.
Много е хубаво, когато започваме, да използваме поздрав, обръщение
- Небесни Татко, после да изкажем благодарност, разкаяние, прошка,
искане и пак благодарност.
Този разговор да бъде естествен, както когато говорим с дядо си.
Важно е сърцето, отношението ни и това да успеем да се изразяваме
правилно, след това изчакваме отговор в медитация.
И така можем да създадем приятна и красива духовна атмосфера.
Написано от Марта Бояджиева
Надеждата
Допадна ми казаното, че ние се молим, когато се надяваме на нещо, а
молитвата е необходима, защото още не сме се развили.
Например, добре е преди ядене - 7 дни или повече да се молим ( за
нещо в което вярваме или желаем),
пр. Моля се да се чувствам по-добре
или да се сдобря с някой човек, за някоя идея, за работа и т.н.т.
За целта е много важно да имаме вяра и концентрация...Като казвам -
пр. Моля се за това - изреждам и после казвам - вярвам, че ще се случи.
Също ми хареса, че Алфа вълните се достигат при дълбока молитва
(сън), а медитацията е пасивна молитва.
Най-важното е първо да дадем и после да получим.
Добре би било да се молим рано сутрин между 5 и 7 часа, най-добре
около 4ч. Молим се за по-висша цел, от ниво космос, свят, нация, род,
семейство и индивид.
И да имаме нагласата, че искаме да помогнем. Много е хубаво да сме
благодарни за нещата. Молитвата ни да се свърже с Бог, като разговор.
Можем да използваме пр.
Благодарен съм, моля се, и благодаря...
Ние сме в позиция отдолу, а Този на когото се молим е отгоре - Бог.
По този начин се обръщаме към божественото в нас, имаме с уважение,
признателност и благодарност.
Така можем да бъдем по-добри. Необходима е може-би помощта на бащата,
учителя ни за да започнем и развием началната си молитва. Тя ни дава
духовна храна и цялото ни тяло се моли, и е абсолютно вертикално.
Хубаво би било молитвата ни да съдържа реалистични цели и да е
по-кратка. Можем да изградим нов добър навик ( на ден по няколко
минути - молитва и четене), като използваме волята, търпението и
постоянството си, важно е да бъдем благодарни, за нещата които ще се
случат.
Молитвата е енергия, а целите и идеите ни е добре да са в съзвучие
със вселената. Също да се молим за Божията Воля, вселената, света и
после за себе си.
Много е хубаво, когато започваме, да използваме поздрав, обръщение
- Небесни Татко, после да изкажем благодарност, разкаяние, прошка,
искане и пак благодарност.
Този разговор да бъде естествен, както когато говорим с дядо си.
Важно е сърцето, отношението ни и това да успеем да се изразяваме
правилно, след това изчакваме отговор в медитация.
И така можем да създадем приятна и красива духовна атмосфера.
Абонамент за:
Публикации (Atom)