Характер и развитие

Лични мисли



Смятам, че все още не съм се развила по отношение на духовността и нямам много добър характер, старая се да се поправя, да не възприемам толкова “на вътре” нещата. Може-би трябва да вярвам и да знам, че ще се развия и сигурно може и да се получи, моя е отговорността за това, придружена и със желанието, защото поне за мен, ако няма желание и мотивация за дадено нещо, трудно се получава.

Като цяло ми е интересно организирането на една служба, както и включените в нея духовни дейности и практики. Търся може-би повече спокойствие,без чувство на неодобрение, както от моя страна, така и от външна.

Бих желала да положа усилия повече, за да оправя характера си, поведението си, да зачитам другите и мнението им, техните чувства, разсъждения.Търся някой, който няма да ме съди и да не ме смята за такава, която е егоистка. Търся доверен човек, с който да имаме най-силната връзка, където и да сме аз да съм му “дясната ръка”, да му помагам, да се грижа за него, да следя стъпките му - и така по някакъв начин да успея да се слея с него, да се забавляваме и вдъхновяваме един друг, да работим заедно и работата ни да е приятна, да се допълваме - така че единия като започне нещо, другия да го допълни и обратно.


Чувството, че си сам, усещането, че падаш, и трябва да се хванеш за нещо , което да те подкрепи, но колкото и да се опитваш да излезеш от някаква самота все не успяваш да се издигнеш.
Очакваме, някой да бъде до нас, да ни подкрепя в трудни моменти, да разберем, че по-лесно е само да обичаш - да харесваш и да изпитваш просто симпатия и мило държание,но по-трудното е да докажеш любовта си към някого. Хубаво е да приемем човека до нас със всичките му недостатъци.
В едно същество се крие добротата първо, а красотата е във всеки един. Може-би всеки има силата да “победи” всички пречки и препятствия в своя живот. Пред него сигурно има много възможности и идеи.

Според мен в една връзка съпруга и съпругата ще бъдат много по-спокойни, ако са само те във тази връзка и няма друг и затова всеки си има някъде своя половинка, която търси и след намирането й заедно двамата, може-би се сливат като че в дух и тяло, в едно цяло и няма как да се добави нещо. Това е изграденото, завършеното, иначе се натрупва нещо различно, друго, което не е. Абсолютно същото сливане би трябвало, според мен да се осъществи във всяко едно семейство. Където и да се намираме, можем да правим красиви неща от сърце, като тези създадените са за другите, за да са щастливи и радостни. И каква е красотата в любовта, и има ли любов във красотата, в тези красивите неща. Може-би това е “нежна връзка”.


Сега отскачам до малък ъгъл и опитвам да спася всичко приятно и спокойно, което е останало...Поглеждам през тунела близо до малкото прозорче и чувствам, че може-би има смисъл.
Имам ли воля, за да постигна, да достигна следващото...?
Обирам парченца, събирам цветчета от трептяща картина от квадратчета разделени на две.
Мога ли да изтрия спомените си с едно вълшебно килимче, изобщо възможно ли е?
Ако има предателство - кого предавам, - себе си.
Може да се изкача на високия хълм и там да съм далеч от хаоса, от тъгата и празнотата.
Поправям ли грешките или ги пуснах, а може-би са тук някъде, близо.?
Ако разнеса (разнасям) на всяко малко място, любовта си -нежността си, хубавото отношение, и ако събера всяко малко същество в стая - светла и блестяща, дали ще се развие промяната и началото..?
Царят облечен в коприна, пише сънища, като тиха, спокойна птица.
Чувам, когато казва: “Това, което си, е скрито за теб. Не знаеш ли, че утрото, денят и вечерта са целите в теб!”.
Може-би и днес, същият този копринен цар, пише сънищата ни, някъде на някой бряг, скрит под дъгата, но открит пред красотата на - истинската вяра, вярната истина, красивото добро, което е цялото и още толкова, което е безкрайното...!


“Винаги ще има хора, които ще ни нараняват и обиждат, и ще ни е тежко, но въпреки това, трябва да продължим да вярваме в хората, защото може-би някъде там в сърцето и душата на всеки един се крие - доброта, човечност и сърдечност, чувствителност, независимо, че понякога според условията, средата на живот, са станали малко егоисти, жестоки и коварни.
Хубаво би било да им се даде шанс, възможност за по- трайна промяна...

Мисля си, защо някои хора не успяват да обикнат не симпатичен човек или грешен, и се отдръпват постепенно от него?
Може-би е хубаво, ако открием в него -специалното и красивото, неговите красиви черти...

(Бог ни дава всичко, помага ни и ни подкрепя. Стои до нас в трудните моменти, и знае какво чувстваме и как страдаме.
Но най- вече Той страда и се нуждае от подкрепа и помощ...
Иска ми се да поговоря с Него, да Му кажа неща. Иска ми се да Го слушам, как говори и къде стои, как се усмихва, как се смее...

Иначе...харесват ми, хубавите, трайните отношения, звездите и животните, музиката и театъра, пространството на живеене.

И сега, Изгрявам или се стопявам, като нещо мъничко.
Кое е това, което може да се улови без да се изгуби някъде по възможните пътечки.?
Могат ли пропуските да се възстановят, ако вече има празно пространство.
Смятам, чрез грешките понякога почти незначителни, може да се извиси човека, но и да се сниши и стопи.
А красотата в погледа, външна ли е и може ли да се докосне?
Понякога вървя към една пътечка и към нещо мъничко, но понякога - тази пътечка е много по-силна от мъничкото...

Интерено е, как науката е толкова обширна и неизмерима.
Какво има отвъд небето и облаците, какво се намира в близост до звездите и как са разположени те?
И какво излъчват, с каква скорост излъчват, когато нещо е близо до тях?
Дали могат да се докоснат?
Докъде се простира всичко и какво е всъщност това пространство между и във звездите?

Мисля си, че е хубаво, когато нещо научаваме да споделяме и да го предадем на другите.
Интересно ми е, как даден човек, който не умее да общува добре, да се държи правилно и хубаво, ако не е усетил това.
Според мен, да има пример е добре, но само ако наблюдава без да живее с това, в някаква степен започва отново да греши...
Защото различно е, да наблюдава двама или трима души - общуването, отношението, разговорите им, но за по кратко време, не постоянно от сутрин до вечер -
И различно е, ако е част от “тях”, близък, доверен, член на семейството...


Липсата на сила може да доведе до понижено самочувствие и човека се води по ораниченията, които някой му е заставил, може-би без да го е искал. И този човек се влияе от неговите мисли и разсъждения. Ако човек има смелостта да се противопостави на ограниченията, които го заставят, да бъде такъв какъвто е,ще може да извоюва своята собствена свобода. Може-би е нужна смелост да си служиш със своите мисли,разсъждения, идеи, които се пораждат. Смелостта да изказва човек, това, което мисли и чувства без да го “спират” и по този начин да го обричат на “спирачки” в съзнанието и изказванията. Способността на решителност може-би се постига трудно, но може да доведе до неочаквани резултати и безброй идеи за достигане до безценната свобода.