Душата

От Сряда, 16.05.2012г. Земният живот и духовният свят Казано бе, че сме длъжни да се молим със сълзи, толкова искрено. Да усетим Божието Сърце. Това Божие Сърце, потегля постоянно Истинският Баща и той чува собствения си глас, енергията...Жестовете стават естествени. Тогава и живота започва да се движи. Когато човека е свързан с живота на четирите измерения, може да почувства духовният свят, може да разговаря и със Пророците и Светците. Бог е Субекта на нашата вяра, ние не можем да го обозначим. Хубаво бе казаното, да анализираме себе си, да се ориентираме към душата си. Също така, сме обекти на Бог и е добре да сме ориентираме към вертикалата, да се настроим към нулевата точка. Даден бе пример, за електростанциите, там съществува нулев еталон, който е еднакъв за всички. Нулевата точка е съсътояние на отсъствие. Казано бе и че душата ни има врата, когато се обръща и вратата се обръща с нея. Допадна ми казаното, че сутрините се различават от дневните и нощните. Когато човешката душа се свърже с Божията, човека ще може да чувства, това, което и Бог чувства. Също е добре да успеем да полираме душата си. Въпроса е как да се настрои душата? Може-би, да бъдем готови да се приспособяваме, да следим състоянието на душата си, да свържем вратата си с тази на Бог. И тогава, в едно утро можем да усетим четирите сезона. Спомена се, че в езика си имаме думата - Знак, дават ни се различни явления и пророчества. Хубаво е душата ни да се утвърди, ще можем да си разговаряме с нея. За това е много добре, да имаме жадуващо сърце. Каза се, че Небесата се трудят, за да докоснат всяка част на душата. Така в нас влиза енергия по-силна от всяка друга. Важно е да се контролираме. Преживяванията и практичните действия са важни. Спомена се, че има хора ориентирани по-скоро към интелектуалното, които са търсачи на истината, а другите са повече емоционални, които постигат нещата с чувства. Добре е да преобладават в нас и външното търсене и вътршното. Също така да се покланяме в молитва и истина., да свържем двете линии паралелно. Науката трябва да потвърждава това, което правят хората. Ролята на науката е една голяма тема. Ролятай е да намери истината, и да е подчинена на нещо друго, по-висше. Например, ако искаме да станем добър математик, е добре да знаем защо и за какво ни е това?! Истината трябва да е свързана с вярата. Хубаво е да се направи нещо свързано с вярата. Например, ако искаме дадено нещо, трябва да кажем примерно, - Аз вярвам, че това ще помогне на много други хора, за използване, за нещо полезно, защото това е ценно и има вяра в него. Тогава имаме вяра в нещо по-висше, което осъзнава целта. Спомена се за ОВОС, което е оценка за въздействието върху околната среда. Спомена се и за хиперборейците, които се намирали в планината Орал и изпращали дарове до храма на Аполон, според митовете.. Спомена се и за древногръцката митология, за Анимализма, за преписването на животните свръхсвпособности. Хубаво бе казано, да знаем защо искаме дадено нещо и с какво ще помогнем на другите. Спомена се, че Истината отговаря на въпроса - Как?. Тя е резултата. А вярата отговаря на въпроса - Защо?. Тя е причината. Казано бе да направим прав ъгъл, да оформим характера си, сърцето си. Можем да медитираме и да имаме добри мисли. Добре е да насочваме добри мисли към водата, храната и всичко наоколо. Да практикуваме духовни практики. Можем да отидем в планината, на изложба или на театър. Така в един момент една случайна дума, би могла да ни озари. Също много важно е истинското общуване, да можем да дадем нещо добро от себе си. Да намерим своето истинско Аз, където Аз и Бог могат да се срещнат. И когато лъскаме сърцето си, то става най-добрият ни приятел. Доброто минава отгоре. Също бе казано, че е интересно да останем насаме със себе си. Спомена се за медиите, че основната им цел е да забавляват. Също така се каза и още, че Първо е духовното, после е интелектуалното. Даден бе пример, пр. Ако искаме да помогнем на някой, ще си купим кола или др. необходимо за случая. Хубаво е да имаме вяра и цел. Така човек може да разговаря със всички мъдреци. Каза се, че нулевата точка е когато станем абсолютен обект. За тази цел, трябва да имаме абсолютен субект. Тогава имаме една връзка. Това е най-главната константа. Ако вярваме, че примерно ще стигнем до Пловдив, значи ще стигнем до там. Нулевата точка е и там, където откриваме нашия абсолютен субект. Така се сливаме с него. Казано бе също, да знаем какво искаме и защо, да помислим, какво желаем да кажем и с каква цел. Да си представим нещата, какво ще направим и какво е добре да стане... Също така е важно, да се откажем от себе си и навиците си в името на абсолютният субект. Когато се постигне абсолютната нула има свръх проводимост. Или оптимално общуване. За една секунда, можем да говорим 2 часа. Можем да постигнем това, ако имаме вяра. Каза се, че истината е свързана с единството, а те са свързани с целта. Примерно, ако искаме да се научим да караме ски, намираме си учител. И трябва да изпълняваме нещата, които ни казва, без възражения. Трябва да се научим да следваме и да имаме вяра. Например, ако искаме да пишем, ние го правим за другите, за да го харесат. Другата тема за която се говори бе за учени и писатели, за булгарите, спомена се за Италия и Испания, за живописците. Имаше и откъсната дума, която ми направи впечатление - Добър Стопанин.