Чрез Благословията, човек може да успее да промени историята към по-добро, своята история също. Смяната на нашата кръвна линия (с помощта на Истинските Родители) е пълното изплащане и възстановяване на онова, което е било осквернено и преди и в сегашният свят. Това е може-би смяна на възвръщане към сърцето, смяна към доброто и истината. Можем да възстановим и своето “отечество”. Можем да освободим Бог от тъгата и самотата, да покажем практичен пример за живеене и съжителство. Да се осъществи ново начало, да се реализира желанието, мечтата както на Бог, така и може-би на всички хора, такъв начин на живот, семейство и включените в него условия, принципи, които са били в представите изглеждащи нереални. Може да осъществим церемония на благословия за освобождаване на духовния свят, ще могат да се формират напълно и последователно стадиите на формиране, растеж и завършеност. Преди Благословията е необходимо да възкръснем като личности. Да се опитаме да бъдем в състояние на пълно себеотричане. Хубаво е, че ще можем да освободим и себе си от тежестта и проблемите от предишните епохи, които са останали поради недовършване и до днес.
След получаване на Благословията, Истинският Баща ще бъде с нас и ще имаме дълбока връзка с него, със Бог, ще ни направлява където и да сме, ще чувстваме пълнотата, а чрез благословените двойки - ще имаме една сърдечна връзка с Бог постоянно и във физическият свят. Хубаво е да успеем да провеждаме предварителни благословии самостоятелно, от името на Истинските Родители. Благодарение на тях, чрез “документ” потвърждаващ нашето ново родословие, човека увеличава и своята увереност... че е успял да постигне нещо голямо. Може да стане и водач на “това начало”, на различното родословие.
Чрез участието си в Благословията, можем да намерим изгубеното, това което ни е липсвало и не сме успели да го достигнем. Едни хубави думи, хубави слова. Когато децата на благословеното семейство, получат много любов от Небесата, ако родителят се е чувствал смутен, тъжен, той ще се повдигне, и децата ще са наследници на абсолютното чисто родословие.
Преди женитбата, мъжът и жената са в отношение на брат и сестра, след като достигнат зрялост, двамата се обикват повече от другите. Това е красиво. Съпругът и съпругата могат да формират единна връзка, да въплатят качества на Бог, и всички вътрешни и външни идеали, като се обединят и в душата и в тялото си и станат “чисти” отново. Бог може да ги посети, да бъде в тях и някак си те се издигат...издигат се повече и повече.
Хубаво е жената да бъде предпазлива по отношение на всяко свое движение, начина по който изглежда, слуша и говори и как може да помогне на семейството на своя съпруг. Когато успеем да направим така, че душата и тялото ни да станат отново “свети”, от нас ще се излъчва нещо силно, което озарява и осветява всичко наоколо. Когато нашата любов се присъди към вертикалната любов на Бог , семейството на Бог, тази връзка, единството ни не може да се разкъса или отклони, а постоянно ще бъдем в присъствието на тази любов, ще чувстваме красивото, нежното вече на още по-високо ниво.
Хубаво е, че бракът може да бъде основан изцяло на основата на любовта на Бог, да е абсолютна и непроменяща, да успеем да имаме един към друг абсолютна вяра, абсолютно покорство и взаимно даване и получаване.
След достигане на зрялост, имаме възможността за “предаване право на творчество”, също като Нашия Бог-Творец и “право на господство”, според Неговите Принципи , а също ще можем и да царуваме, също както кралете и кралиците в един дворец.
Добре е нашите вътрешни и външни аспекти да се свържат, така че ако Бог се отмести някъде, ние също да се отместим и всичко да става естествено.
(С помощта на Истинските Родители света може да се възстанови и да бъде предложен на Бог.)
Когато световете вътре дълбоко в двамата съпрузи се обединят, бракът е доказателството за тази зрялост и развитие, осъществява се идеалът на семейството, идеала на възпитанието.
Ако мъжът е субектът, той води с любов, с разбиране, който излъчва респект но и нежност, жената е обекта, която служи , живее за мъжа си. Мъжът става представител на жена си и обратно. Ако мъжът представлява дясната страна, жената е лявата, ако той е десният крак, тя е левият. Двамата са различни по характер и външност, но стават една същност, едно същество, вече ново зародило се.
Бракът е нужен и за да съответства на законите на природата, тогава може-би ще успеем да общуваме със всяко живо, със всяко дръвче, листенце, камъче, със слънцето, звездите и вятъра.
Много хубаво е това, че колкото по-здраво е единството между мъжа и жената, толкова по-силен става техният съюз, и чрез пълното им единство и отдаване, тялото израства и укрепва цялото. При стъпването в брак, Бог пребивава, живее между и във тях, и тяхната връзка изглежда най-красивата, която няма да има общо със сегашният хаотичен свят.
В този съюз са включени видовете любов (като, братско-сестринска връзка, съпружеска, родителска), така съюзът им става още по-стабилен и мощен. Като мъжът, когато се жени, мисли за жена си като дъщеря на Бог и човечеството, и за жената нейният мъж е божи син, представляващ всички мъже в света.
Двамата се обичат толкова силно и връзката им е обширна, която може да обхване безкрайно много даже и отвъд. Когато сформират паралелни линии, във взаимоотношенията си примерно, това означава може-би, че те вървят по един път, с една цел, в един свят.
Красиво е да се знае, че ако жената е половината от цялата вселена, мъжът би трябвало да е другата половина, и могат да успеят да се “залепят” един за друг и където и да са - ще са едно, в едно, вече цяло намерено и завършено.
Добре е, двойката да премине през задълбочен курс за семейни взаимоотношения още в ранен процес на развитие, също за родителски умения и разрешаване на конфликти, а децата да имат възможност да преживеят, както бащинската, така и майчината любов, да имат пред себе си “примера”. Да размишляват заедно всичките, над разбирането си за безкрайният Бог.
В брака, когато любовта на Бог е консумирана, заедно могат да получат цялото, безграничното. Семейството е училището на любовта, етиката, морала. Любов, която родителите предават на децата, образование на сърцето, а нежността и скритото вътре, може да се усети, ако може-би има практичност във връзката. Когато има Образование на искане на разрешение, детето се научава да следва и да се подчинява на родителите, според мен, когато споделя всичко и има спокойствието и сигурността да го прави и родителите ще се чувстват спокойни да го водят. Образованието на съгласуване, за мен това е може-би, когато двойката се слее един друг до толкова, че ще имат само едно мнение, те ще бъдат един. Хубаво е ,когато родителите окуражават детето, отправят такива думи, изрази, погледи, че то да чувства, че е ценно и може да се справи, дори ако понякога му е трудно.
Според мен, разговорите са важни в едно семейство, а пълният поклон е важен освен като условие за протекция, също и като начин на възприемане, на отдаване, на успокоение, както вътре така и навън около детето и родителите. Когато има или когато се (осъществи) пълен поклон към Бог, Истинските Родители и физическите родители , може да се постигне лекота, свързаност и плавност, да се установи връзката, хармонична връзка дълбока емоционална, но и действена.
След получаването на Благословията, на дарът, на подаръка, ще можем да си върнем обратно света на сърцето, спокойствието, надеждата, ще станем осиновени от доброто, от добрите и като успеем да се възстановим и да възстановим другите, ще си върнем интелекта, емоциите и волята, принадлежащи на едно семейство с център Бог,
и също така, ще открием истинското, красивото и доброто...
Няма коментари:
Публикуване на коментар